Първите нощи с бебето бяха истинско изпитание за мен и съпруга ми Станислав. И двамата се страхувахме да го къпем, да го преобличаме и да го храним, защото беше много мъничък. Изпадахме в ужас, ако малкият започнеше да хълца или да киха, но вече преминахме през периода на стресираните родители и сме по-спокойни”, сподели след раждането на второто си дете 49-годишната телевизионна водеща Юлияна Дончева. Тя кръсти момченцето на втория си съпруг ММА боеца Станислав Недков-Стъки.

Г-жо Дончева, кога изпитахте желание да станете майка за втори път?

След като сключих втория си брак, съвсем естествено дойде и желанието ми да имам дете от мъжа, когото обичам. Бях наясно с проблемите, свързани с възрастта ми, и не съм се заблуждавала, че лесно ще постигна мечтата си. Желанието ми за пълноценно семейство бе толкова голямо, че не исках да слушам хората, които се съмняваха, че ще се случи. Преминах през неуспешни инвитро опити, които са много натоварващи заради хормоналната подготовка на организма. Пият се хапчета, поставят се инжекции, минава се през доста труден етап преди самата процедура. Най-голямото изпитание обаче е моментът, когато трябва да чуеш резултата, и ако той е отрицателен, да събереш сили и да опиташ отново.

Какво бихте посъветвали жените, взели решение за по-късна бременност?

Никой не трябва да се успокоява, че медицината е много напреднала и може да си позволи да отлага майчинството във времето. Виждам доста популярни дами, които може би в името на кариерата си не се решават да станат майки, смятайки, че имат доста време за това. Всяка бременност е много индивидуална и зависи от различни фактори, основен от които е възрастта. Ако все пак по някакви причини се е стигнало до късна бременност, това не трябва да плаши, а да мотивира жените. Усещането за нов живот не може да се сравни с нищо – то те прави много енергичен и подмладен, имаш чувството, че животът започва отначало.

Как премина втората Ви бременност?

Вече мога спокойно да споделя, че втората ми бременност бе изключително лека, не усетих никакво неразположение през всичките 9 месеца. Работих до края на 8-ия месец и не съм отлагала ангажимент заради дискомфорт. Бях много активна и дори не качих много килограми, както се случи първия път.

Спазвахте ли някакъв специален режим?

Единственото, което ме притесняваше, бяха вирусите през зимата, които са много опасни при бременността. При всяко прибиране вкъщи си правех инхалации с вода и морска сол, за да не се разболея. Винаги съм се хранила здравословно, така че не беше необходимо да правя нещо специално. Изключих от менюто си само храните, които не се препоръчват за бременни, и намалих консумацията на кафе.

Как премина самото раждане и какво си спомняте от престоя в болницата?

Раждането беше със секцио, но бебето ни изненада, защото в нощта преди операцията се беше завъртяло и беше застанало в най-неблагоприятната поза. Д-р Велев и д-р Семерджиева доста се постараха, докато го извадят, а аз се молех всичко да бъде наред. Бях спокойна, защото Станислав ми държеше ръката през цялото време. Не знам как издържа да гледа всичко, което се случи. Мисля, че беше доста шокиран от преживяното, защото вечерта остана при мен в болницата, вместо да празнува с приятели.

Как се възстановявате след раждането?

Възстановявам се бързо. Дори вече обмислям да започна лек спорт, но според лекарите трябва да изчакам 40-ия ден. Свалих доста килограми почти веднага, остават ми само още 5–6, докато възвърна предишното си тегло.

Какво изпитахте, когато видяхте за първи път бебето?

Огромно щастие, което не може да се обясни. Станислав ми каза, че не ме е виждал по-щастлива от момента, когато са ми подали бебето.

Вълнуваща ли беше първата среща между малкия и татко Станислав?

Този момент беше изключителен. Татко Станислав прегърна малкия веднага след мен. Още тогава между двамата се създаде специална връзка, която с всеки изминал ден става все по-осезаема. Бебето спира да нервничи, когато баща му го прегръща. Много е интересно да ги гледаш отстрани.

Как сте разпределили отговорностите вкъщи?

Двамата се редуваме в грижите към малкия, за да можем да се справим с всичко. Получаваме и помощ от време на време, но предпочитаме да сме с бебето възможно най-много време. То е много кротко и лъчезарно и е истинско удоволствие да се грижиш за него.

Майка сте на още едно прекрасно дете. Какво си спомняте от бременността и неговото раждане?

Първата ми бременност също протече без усложнения, но качих повече от 40 кг и това ми тежеше много. Детето се роди по естествен път – почти 4 кг, без обезболяващи. Заради трудното раждане получих бял кичур. Първият ми син също беше кротко дете и до днес нямам проблеми с него.

 

 *Интервюто е от брой 222

Разговора проведе Марин Иванов

Снимки: личен архив