Ако си мислите, че само българите са суеверни и вярващи в чудеса и предзнаменования, добре е да знаете, че и останалите народи също се опитват чрез ирационални практики да заложат добро бъдеще в живота на своите деца.


Общочовешка е вярата в магическата предопределеност, която косите, ноктите, зъбите… на новороденото имат. Но може би най-важна е пъпната връв, която през бременността е свързвала плода с майката. В миналото всеобщо разпространена у нас е била практиката да се отрязва пъпната връв със сърп. Вярвало се, че това ще направи детето трудолюбиво и сръчно. Подобна е традицията и сред нашите балкански съседи, докато в западноевропейските общества за целта се е предпочитал ножът, защото се е вярвало, че той има силата веднага “да отреже” и желанието на злите сили да навредят на новороденото.

Пъпната връв се връзва с бял памучен конец, за да е светъл и хубав животът на детето, или с червен конец против уроки. Тя не бива да се връзва с черен конец, "за да не се почерни детето”, да не умре. Няколко дни след раждането остатъкът от пъпната връв пада. Той трябва добре да се измие и да се изсуши на слънце. Това е практика, която се спазва навсякъде по света. Италианците съхраняват тази тъкан дълги години наред. Щом се появи нов член в семейството, те му дават да изяде стрито на прах късче от пъпна връв от негов праотец с пожеланието да няма вражда между поколенията.

Поляците зазиждат пъпната връв в стената на къщата или я зариват под прага на външната входна врата. Така късметът на детето ще остане вкъщи. Българите увиват пъпната връв в хартия, за да не го лови детето зло и да не бяга далеч от къщи. Германците изсушават пъпната връв на мъжката си рожба и я стриват на прах. Щом момчето навърши седем години, те му дават да изпие тази прах, примесена с вода, с пожеланието никога да не ходи никога войник. Французите показват три пъти на новороденото остатъка от пъпната му връв, “за да му се проясни зрението”.

Словаците вярват в лечебната сила на тази част от човешкото тяло, затова я пускали във водата, с която къпят новороденото – против болести. Според българската практика пъпът може да се зашие в повоя на детето, за да бъде сръчно, да му се удават всяка работа и занаят.

Много по-често отрязаният пъп на новороденото се хвърля, заравя или оставя някъде. Мястото предопределя и бъдещата съдба на детето. Старите българи са предпочитали градината, нивата, ралото, плуга, двора на черквата или училището – места, свързани с определени способности, които всеки човек трябва да усвои. Ако детето е момче, предпочитало се е ралото – за да бъде работно, яслата – за да гледа добитъка или каруцата, да е добър чифчия (земеделец), яхърът – за да държи на дома, при воловете – за да стане заможен човек и животът му да е лек и безгрижен. За момиче мястото обикновено било върху стана – за да стане добра домакиня, или градината – за да е работно в земеделските работи. Освен това пъпът на детето се хвърлял някъде из зимника, за да не ходи по чужди къщи и села, като порасне.

Сакралното значение на отрязаната и съхранена пъпна връв на новороденото е брилянтно изразена в сицилианската поговорка, която гласи, че “пъпът е вратата към душата на човека”.