Учудващо е колко древна е традицията на кръстничеството сред хората от различни племена и народи. Още в дълбока древност кръстникът, който е бил и брат на майката на новороденото дете, е бил длъжен да се погрижи за неговото бъдеще, като му осигури занаят и препитание. В живота на човека кръстникът и неговата съпруга са приемани като най-важни след родителите, затова са тачени и обичани, но същевременно и внимателно подбирани. Вярвало се е, че те са притежавали магията да предават своите качества и умения на кръщелника си. Тяхната магия е най-силна по време на кръщенето. Това показват и многото обичаи и вярвания на различни европейски народи. Според поляците кръстникът трябва да подари на бебето тънко бяло платно, от което се ушива ризка. Докато я обличат на детето, до него, ако е момче, се оставят молив и хартия, за да се изучи, а ако е момиче – игла, за да се научи да шие.
Кръстниците в Словения носели хляб и на път за църквата раздавали на хората, за да бъде детето винаги сито. След раждането чехите и словаците имали обичай кръстницата всеки ден да посещава новороденото и родилката и да носи храна. При румънците било допустимо след кръщенето, ако детето се разболее, името му да се промени. Това ставало след като детето било отнасяно от кръстницата при някоя комшийка, в чийто дом живеело няколко дни и след това било връщано на майката, но с ново име.
Според народните вярвания на австрийците първата ризка, която кръстниците подаряват на детето, го защитавала от зли сили и демони, затова се пазела през целия му живот.
В Швейцария първо кръщавали момчетата в църквата, а после момичетата, защото вярвали, че ако сторят обратното, на момчетата няма никога да им порасне брада. Кръстниците избирали най-прекия път до църквата, за да може детето бързо да се ориентира в живота. Те подарявали на майката букет цветя, който тя поставяла през нощта в постелята си.
Преди да се отправят към църквата, при французите кръстникът давал на своя кръщелник да изпие няколко глътки червено вино от чаша, в която са били годежните пръстени на неговите родители. Испанците задължително черпели гостите на кръщенето с торта. При португалците кръстникът трябвало да изрече без грешка молитвата, защото в противен случай имало опасност детето да стане страхливо, с лош характер и лесно да се поддава на зли магии. Кръстникът чуквал леко три пъти главичката на кръщелника си в олтара, за да спечели покровителството на Богородица.
Италианците вярвали, че колкото капки вода се изсипели от купела при кръщенето, толкова години щяло да живее детето. За белгийците било задължително кръстниците да подарят пари на детето и сребърна лъжица. Според финландците бебето трябвало да преспи една нощ с дрехите – подарък на кръщенето, за да има късмет. За норвежците тези дрехи са били бяла ризка и червен пояс. Шведите занасяли бебето до църквата в специална кошница от брястови клонки, под формата на кораб.