В първите два дни на февруари се отбелязва най-големият религиозен празник за мюсюлманите – Курбан Байрям. Смисълът на празника е свързан с легендата за Ибрахим, който трябвало да принесе в жертва на Аллах първородния си и единствен син Исмаил. В мига преди жертвоприношението правоверният баща бил известен от архангел Джибраил, че може да заколи овен (на турски “коч”, оттам и другото название на празника Коч Байрям) вместо детето си. Оттогава турци, цигани мюсюлмани и помаци принасят в жертва овен, като вярват, че както тече кръвта на убитото животно, така се измива и грехът от тях. Като своеобразно задължение е родените през този период да носят имената Байрям, Исмаил, Ибрахим, Арифе.


За евреите февруари е свързан с прераждането на природата и с посрещането на пролетта, съчетани в празника Тубишеват – Нова година на растенията. Според поверието на този ден ангел слизал от небето, за да определи кое растение ще живее и кое не. Затова на тържествената трапеза се слагат всички възможни плодове, за да има изобилие и през следващата година. Еврейските старозаветни имена са преминали в българския именен репертоар и имат своите възпоминателни дни през месеца. Така е с Шимион (Симеон – 3 февруари) със значение “послушен”. От гръцки произход са срещаните български имена Трифон (1 февруари) със значение “разкошен”, Теодор (8 февруариІ) – “Божи дар”, и Харалампи (10 февруари) – “сияещ от радост”.

Всяка година на 14 февруари католиците по света отбелязват Деня на св. Валентин – покровителя на влюбените. Традицията се възприема и у нас. Родителите явно харесват този светия и кръщават децата си Валентин(а). И техният имен ден е на 14 февруари.