Май винаги е бил възприеман като най-жизнерадостния, изпълнен с очаквания и мечти пролетен месец. Затова и имената, подходящи според традицията за този период, са изпълнени с копнеж и благопожелания. Според православния календар на 2 май се чества Св. княз Борис-Михаил, покръстителят на българите, а името Борис е със значение “божий човек”. Прпмчца Пелагия (чието име от гръцки език означава “морска”) честваме на 4 май. Следва Денят (5 май) на Мчца Ирина (от гръцки ”мир”). Всенароден празник е 6 май – Гергьовден (Георги от гръцки “земеделец”). Този светец арменците наричат Сурп Кеворк. Св. Георги и днес се ползва с голямо уважение, затова са известни и много производни на неговото име, като Гош(к)о, Гьорче, Гоце(а), Гюро, Герги, Гергил(а). С общонационално значение е и 11 май – Денят на Св. равноапостоли Кирил (от гръцки “господарски)” и Методий (от гръцки “който изследва”). На 12 май се чества Св. Герман (в превод от латински “близнак” или с тракийско значение “горещ”). Това е едно старинно име, позабравено днес, но с доста варианти, като Геро, Герослав(а), Герун(а), Геруш(а). Следва 21 май – Св. равноап. Константин (от латински “постоянен, упорит”) и Елена (от гръцки “факел”). На 24 май се отбелязва Възнесение Господне – Спасовден, а името Спас от старобългарски означава “спасител, спасен”. С пожелания са натоварени и мюсюлманските имена, като Зеки (от турски “паметлив, разумен”), Яваш (от турски “тих, смирен”), Кузу (от турски “кротък”), Мазлъм (от турски “скромен”).


За евреите широко разпространени и днес са пожелателните имена Агата със значение "добра", Асир с библейско значение “честит”, Гад с библейско значение “щастие”, Давид, означаващ “възлюбен”, Дамян (“победител”), Дан с библейско значение “съдия” и др.