Галя е толкова усмихната, колкото са къдрави косите й.
Тя е майка на Стайко и Иван. Освен това е приятел на всички деца, защото те наистина се влюбват в нея от раз. Не случайно тя е изключителната бавачка в “Часът на мама”. Укротява, разсмива и омагьосва децата в предаването толкова добре, че веднъж едно момиченце й каза: “Можеш ли да ме запишеш за “Часът на мама” и да идвам тук всеки ден?”


Освен това тя е… Палечка, Мошеникът от “Голият крал”, Мишката от “Котаракът в чизми”, Чона от “Златка златното момиче”, Хипопотамката от “Любопитното слонче”, жената на попа, майката вълчица и какво ли още не, защото е една от най-очарователните актриси в Столичния куклен театър.

Освен това… и тя е била бебе. Расла е в дом сладкарница, била е капитан на футболен отбор, хвърляла е гюлле, преписвала е учебник по алгебра...
Завесата се вдига за… Галя!

Когато се родиш на 1 април, има шанс да го приемат на шега, особено ако са очаквали момче, а ти си момиче.

“Шок! Майката на баща ми – моята баба, дошла в болницата да провери как е мама и те й казали: “Честито внуче – момиченце!” Тя обаче отвърнала: “Да, да… днес е 1 април, а ние чакаме момченце. Знам, че се шегувате!” И спокойно се прибрала вкъщи. Когато татко попитал какво е положението, тя го успокоила: “Още няма нищо, лекарите се пошегуваха за 1 април, че имаме момиченце…”
После мама намерила начин да се обади на татко и да му каже, че имат дъщеря…
Малко са били разочаровани
защото явно са искали след сестра ми да си отгледат и момче. Даже имаше една история около това. Едно приятелско семейство с момченце Борко, на възраст колкото мен, пък искаше да имат момиче. И веднъж, когато ни бяха на гости, а ние с Борко си играехме, чухме възрастните да се смеят и да си говорят: “Ей, трябваше да си ги сменим, като бяха бебета – вие щяхте да имате момиче, а ние момче…”
Ние с Борко толкова се обидихме, аз много ревах и чак след време им казах защо. Майка ми се натъжи и оттогава никога нищо не са казвали за смяна на малкото им момиченце... 
Пък и честно казано, ние със сестра ми сме почти като момчета. И двете сме мъжки момичета – много сме борбени, силни, не се предаваме, не сме глезени лигли, напротив. Така че нашите няма какво да се оплакват!
Кръстена съм и на баба ми, и на дядо ми. Баба ми е рускиня – Лариса, а дядо е Георги – шоп. Не знам как се бяха намерили, но много се търпяха и се разбираха. Когато аз съм се родила, искали да ме кръстят Гергана – на дядо, но баба ми казала: “Нека да я кръстим Галина! Твоето “г”, а останалото от мен…” Така и станало. Сестра ми е Биляна, аз – Галина.
Баба Лариса много се грижеше за нас. Тя беше строга, властна жена, но изключително добра и всичко, което ни даваше, го даваше с голяма любов.
В петък заедно с братовчедите ми отивахме да спим при нея и когато в събота сутрин се събудехме, на масата имаше огромна купа с над 50 палачинки. Аз изяждах две-три, а сестра ми – истинското палачинково чудовище! – лапаше по 20–30 палачинки.”
И докато баба Лариса е въртяла умело палачинки за внуците, нейният мъж – дядо Георги, е бил най-добрият сладкар в Търговище!
“Лариса и Георги бяха комбина – пасти, торти… творяха ги заедно. Ние украсявахме тортите. Баба ни правеше едно специално тесто, от което майсторяхме рози, много красиви лебеди и каквото си измислим – човечета, цветенца... Когато се правеха тортите, в едната стая ние се занимавахме с украсата, а баба и дядо бъркаха кремове в големи казани. Много хубаво беше. Ако времената бяха други, щяхме да си направим частна сладкарница и аз щях да се отдам на тази работа и…
никога нямаше да стана актриса
По едно време спряха малкото цехче на баба и дядо. Те обаче решиха, че няма да се отказват и започнаха да правят палачинки. Имаха едно павилионче и нон стоп работеха. А дядо – ето от кого съм наследила артистизма, правеше какво ли не, за да привлича повече клиенти. Лапаше едно листенце и започваше да свири с него най-различни мелодии. Хората се събираха, за да видят какво става. Замирисваше им на палачинки, захар, ванилия и такива вкусни неща и… купуваха. След време затвориха и това магазинче и дядо реши да продава сладолед. В едни кръгли хладилници държеше сладолед “Ескимо”. Дотогава в града нямаше такъв сладолед и търговията беше много успешна. Пък и дядо знаеше как да привлича децата – свиреше на кавалче, което си беше направил, както и на окарина.”
Ако някой ме попита какво значи щастливо детство, след това, което чувам от Галя, ще отговоря: Щастливо детство е, когато дядо ти продава сладолед! Някой да отрече? Галя, кажи, ти първа вдигна ръка!
“Разликата със сестра ми е пет години. Като дете тя беше много старателна, ученолюбива и за да не й досаждам, когато учеше, ми даваше да й преписвам учебника по алгебра и аз много старателно преписвах.“
Изглежда, това са били перфектни деца – едното учи с огромно желание, а другото преписва учебници. Мечта за родителите!
Галя, пак вдигаш ръка – кажи!
“Не, не сме били перфектни.
Биляна хапеше, а аз лъжех
Тя ме хапеше, когато искаше да ме накаже, хапеше и децата в детската градина. Беше им взела страха.
А аз, като родена на 1 април (това е моето вечно оправдание), доста послъгвах. Помня лъжата за футбола. Много исках да играя футбол, а нашите не ми даваха, но аз си ходех, без да им казвам. Издънката стана, когато дойде общинският турнир, а аз бях капитан на момичешкия отбор на търговищкия “Светкавица”. Идва публика и татко – в публиката. Вижда ме като капитан на отбора… Аз не съм го забелязала, защото бях толкова ентусиазирана и борбена, че трябваше да бием. Бихме, разбира се, с 11:0! После стана страшно, когато се видях след мача с татко. Все пак се размина без контузии!”
След като се разбра, че Галя е пропиляла своето бъдеще на футболна звезда, нека се поровим в талантите й от детството, за да стане ясно защо все пак е станала куклена актриса!
“Откак се помня, все съм се занимавала с нещо. Първото беше гимнастика – и спортна, и художествена. Паралелно и с балет. След това започнах пеене. Пеех във вокална група, която беше и с танци – това много ми харесваше. Бях и в куклена театрална студия, където се задържах най-много. Не съм спирала обаче футбола. Освен това станах и първа на хвърляне на гюлле. Това беше веднъж, но все пак си е титла.”
Само да не си помислите, че са пропуснати музикалните инструменти… няма такова нещо! Галя започва с акордеон – за кратко, после пиано заедно с пеенето.
“Първата ми роля беше на едно семейно събиране на един 1 май – Деня на труда. По традиция се събирахме с роднините у другата ми баба – Боянка. Всеки път ние изненадвахме гостите с програма. Първото нещо, което направихме, беше разиграване на песента на Мими Иванова и Развигор Попов “Вълкът и седемте козлета”. Аз бях майката коза, защото се грижех за всички, сестра ми беше вълкът, защото хапеше, а братовчедите – козлетата, защото бяха по-малки… Много добре ни се получи и въпреки че бяхме опропастили няколко покривки на баба, минахме метър. Това ми беше първата роля – мама коза!”
Галя, а защо толкова много те обичат децата?
“Не знам! Наистина нямам представа. Винаги идват при мен. Дори когато пътуваме на турнета с кукления театър в чужбина, винаги ме наобикалят. В Китай беше невероятно. Всички бяха около мен. Сякаш ги привличам с нещо.”
Галя е магнит за децата. Това означава да умееш да привличаш най-чистото, най-искреното, най-спонтанното и най-мъдрото.