В българската празнична система често пъти се срещат триади празници, посветени на една и съща идея – началото на прехода от заспалото състояние на природата към събуждането й за нов пролетен живот. В първия ден на февруари православната църква почита Свети мъченик Трифон, който според народната легенда отрязал носа си, когато отишъл да зарязва лозите. Вълшебник и лечител, той е покровител на лозята и виното и в по-старите икони се изобразява с косер (лозарски нож) в ръка. Почитта към виното у българина е пословична. Дори оцетът, който се прави от вино, има магическа сила. Малко дете, мома или невеста, за които се предполага, че са урочасани, трябва да измият очите си с оцет, като се надвесят над разпален огън.
Вторият ден от триадата е посветен на Света Богородица, която 40 дни след раждането на сина си отива в черква. Приемана като покровителка на бременността и раждането, светицата изисква в нейния ден младите жени да не пристъпват редица правила и забрани. Така например да се спазва забраната за полово общуване, защото детето, заченато през този период, ще се роди с някакъв физически недъг – със “зашити” пръсти или уста. За да не се раждат “белязани” децата, в деня на Св. Богородица не се работи домашна работа, жените не се докосват до остри предмети и сечива, не режат дори хляб и конци, за да им се раждат здрави деца. Според обичая всяка домакиня трябва да омеси питки, които да раздаде в две съседски къщи. На някои места в този или в следващия ден бременните гадаят какво дете ще се роди – момче или момиче, според това кой пръв ще влезе в къщата.
Третият ден се чества в памет на Свети Симеон Богопримец, който е един от седемдесетте преводачи на Стария завет от еврейски на гръцки. В България обаче на този ден обръщат внимание преди всичко на бременните и току-що родилите, защото се приема, че който е имал осъдително поведение през годината, ще бъде наказан, като Свети Симеон ще “бележи” (ще осакати) детето му.
На 10 февруари се чества денят на Свети Харалампий, който е известен в народната култура като Чуминден, защото според легендата светецът е господар на всички болести и най-вече на чумата и ако е разсърден, ще ги пусне по хората. На този ден жените трябва да изпекат питки и три кравайчета, които да занесат заедно с купичка мед в черквата, за да бъдат осветени. След това намазват кравайчетата с меда и първото хвърлят на покрива на къщата срещу чумата, второто дават да го изядат домашните животни срещу болести, а третото – задължително на децата за здраве. Осветеният в черквата мед е особено лековит и се пази през цялата година, защото помага срещу шарка, алергии и други заболявания. С него се мажат и челата на бебетата и децата за здраве. В черква се освещава и масло, с което се лекуват заболелите уши на децата, стомашно разстройство, а чрез намазване на езика дори и заекване. На следващия ден се почита Свети Власий, или както народът още го нарича Власовден. Той се празнува за здравето на домашните животни срещу болестта “влас”, която според народните поверия се причинява от зъл дух, проникващ в червата на добитъка и причиняващ смъртта му.