От прастари времена, за да се предпази малкото дете от многобройните зли сили, които могат да му навредят, се измислят различни рационални и ирационални практики. Някои от тях са свързани с отделни забрани (табута), чието нарушаване предизвиква намесата на злото.


Подобно табу засяга човешките нокти. Приемани като заместител на самия човек, те могат да послужат на злата магьосница да направи черна магия. Това става, като ноктите се смесят с косми, свинска мас, восък, пирони и зърна и се скрият под къщния праг, под огнището или в градината. Тази магия може да причини тежка болест и мъчителна смърт на човека. За да се предотврати опасността, след като се изрежат, ноктите не бива произволно да се изхвърлят, както и да се изгарят, защото това може да причини болести и нещастия. Обикновено те се заравят или оставят на покрива на къщата. Вярвало се, че когато човек умре и отиде на небето, ще го попитат: „Къде са ноктите ти?” А той ще отговори: „Идват след мене.”


Индианците от Северна Америка съхранявали отрязаните  нокти в процепите на свещена скала близо до жилищата си. Ако поради бедствие или война трябвало да напуснат селището, те вземали със себе си най-напред ноктите, а след това покъщнината, защото вярвали, че на новото си обиталище именно ноктите ще ги предпазят от нещастия.
Евреите събирали в специална кутийка всички изрязани нокти (и на ръцете, и на краката) и ги пазели до дълбока старост, защото смятали, че това обезпечава щастието и благополучието. Мюсюлманите твърдят, че ноктите на малкото дете не бива да се режат до 40-ия ден от раждането му, за да не стане то крадец и разбойник. Те също вярват, че ако злонамерен човек вземе нокът на новородено, може да му причини болест и смърт.

Понякога вярата в свръхестествените сили на ноктите може да доведе до абсурди. Така например в миналото се приемало, че ноктите на малкото дете не бива да се режат с ножица, докато не навърши една годинка, за да не стане крадец, разбойник или нехранимайко. И понеже все пак ноктите растат и детето се драска и си причинява дълбоки рани и белези, съветвали майка му да му гризе ноктите със зъби.

Една от най-страшните опасности за новороденото е загубата на съня и спокойствието му. Това според народната вяра се дължи на злия дух, наречен „горска майка”. За да го прогони, бабата правела следната магия: взема три лескови клечки, които запалва върху желязна лопата. След това слага малко тамян в огъня и обикаляйки три пъти около него, нарича: „Ти, горска майко, ти си грозна и омразна. Бягай, не плаши детето, че имам огън да те изгоря!” Българите мохамедани също прогонвали злия демон на безсъницата, но с манара (брадва), като го заплашвали, че ще го посекат, размахвайки брадвата над болното дете.
В рамките на абсурда е и практиката да се поставят остри метални предмети в близост до детето, дори в леглото или под възглавницата му, за да се предпазва то от злите духове, които могат да отнемат съня и спокойствието му.

Има и добри сили, като тези, които осигуряват положителни качества и способности. На голяма почит сред българския народ е умението да се разказва сладкодумно и интересно. Затова при раждане на дете в къщата чукат орехи, за да е то отракано и приказливо. Още повече се тачел хубавият, звучен глас, който чрез песента може да стигне до всяко сърце. За да разказва гладко и да пее хубаво детето, още докато е съвсем малко, трябвало да изпие еднократно вода, в която е потопен звънец. Този звънец се връзвал на най-хубавата овца от стадото. Така се пожелавало детето да има сладък и звучен глас като този на звънеца. Мюсюлманите карали ходжата да плюе три пъти в устата на новороденото и по този начин да му придаде способността да чете гладко и да пее звучно текстовете на Корана. Евреите молели Меламед (учителя) да посети новороденото, за да му придаде желание за учене, начетеност и любознателност.

Д-р Петя Банкова
Етнографски институт и музей – БАН