Бременността е един от най-вълнуващите периоди в живота на много жени. Когато бъдещата майка разбере, че носи дете, тя си представя множество сценарии. Момче или момиче ще родя? Чакам ли близнаци? Ще напълнея ли? Как се кърми? Таткото ще ми помага ли?
Училищата за родители и информацията, която е налична в интернет и специализираните статии и видеа, отговаря на голяма част от тези въпроси. Фокусът е насочен главно към физическите промени, които ще настъпят при майката, организирането на времето и задачите около бебето.
Има една скрита тема, за която нито се говори, нито се пита. Това е душевното здраве по време на бременност и месеците след раждане. Паническите атаки, депресията и дискомфортът по време на секс са една малка част от проблематиките, които могат да настъпят. Те често провокират срам, страх или се отричат от майката. Тя вярва, че нейната основна роля е да се грижи за своето бебе. Замисляли ли сте се, че грижата около бебето би била много по-стойностна и добра, ако вашето душевно здраве е оптимално? Това означава, че майката трябва да се постави на първо място, наравно с детенцето си. В тази статия ще обърнем внимание на душевните проблематики, които могат да настъпят през първите седмици и месеци след раждането.
Какво казва европейската статистика?
Между 10 и 20% от жените в Англия развиват душевни проблематики по време на бременност и през първите месеци след раждането. От тях може да изброим следродилна депресия, обсесивно-компулсивно разстройство и понякога психоза. Тези проблеми не засягат само жените. Знаете ли, че според научно проучване на световноизвестния канадски университет McGill University един на осем мъже, които стават бащи за първи път, страдат от депресия по време на бременността на половинката си. Въпреки научните факти, в европейските страни не успяват да осигурят превенция и лечение, когато болестта вече е проявена. В Англия например превенцията е не по-висока от 15%. Друг факт е, че 40% от жените, които страдат от душевни проблеми по време на бременност, не получават никаква помощ. Почти половината от жените на Острова нямат достъп до специализирана следродилна грижа в случай на проблем. Това означава, че трябва да се справят сами с проблеми, за които няма как да имат решение, защото не са специалисти. Именно по тази причина те не говорят. На много жени е трудно да признаят, че не се чувстват добре. Понякога те не могат да си обяснят какво се случва, защото не познават симптомите на различните проблематики и начините, по които те се проявяват. Срамът и натискът на обществото, че една майка трябва да постави рожбата си на първи план и да даде всичко за нея, са много големи.
По време на подготовката на тази статия не открих статистика за България. Клиничният ми опит с пациентки българки ме подтиква да твърдя, че наравно с Англия и България страда от липса на превенция, както и оптимална грижа, когато проблемите се проявят. Мълчанието на жените също допринася за липсата на лечение.
Как да разпознаем симптомите?
Дори и да не сте специалисти в областта на психологията и майчинството, вие най-добре усещате промените във вашето физическо и емоционално състояние. Капанът тук е да си кажете, че следродилната депресия и паническите страхове например са нещо нормално за всяка майка. Просто защото те са често срещано явление, вие нямате право да хленчите и да се оплаквате. Плюс това вие сте силни жени, които могат да се справят с всичко. Сега не е подходящият момент да мислите за себе си. В живота ви вече има друго същество, за което трябва да се грижите.
Именно тези широкоразпространени вярвания подтикват жените да отричат проблемите си, дори и да усещат тяхната проява. Като клиничен психолог, винаги казвам на пациентките си: „Говорете!“. Знаете ли, че когато признаете на себе си, на приятел или на специалист, че вие имате даден проблем, вие вече сте решили 60% от него? Това е защото вие официално декларирате, че нещо се случва с вас и си давате възможност за промяна. Много от защитните механизми, чието съществуване вие не подозирате, падат и освобождават място за бъдещи действия, промени и една различна визия спрямо майчинството.
Клиничен пример
Преди време работих с млада пациентка, която беше станала майка за първи път. Сподели ми, че нейната бременност била очаквана, планирана и спокойна. Дори се шегувала със съпруга си, че ако първите месеци след раждането са толкова спокойни и красиви, тя е готова веднага да забременее с второ дете. За съжаление, очакванията й не се превръщат в реалност. Прекрасното момченце, което тя ражда, е неспокойно бебче, което постоянно плаче. Това я влудява. Тя започва да се обвинява и да търси къде е сгрешила. Чувството й за вина се засилва с всяка изминала седмица. Започва да си мисли, че детето й не я обича и може би не е трябвало да стане майка. Дори й минава през ум, че тя вече не желае сина си. Тази мисъл я мъчи постоянно. Не се осмелява да каже на никого. Страх я е, че хората ще я обвинят, че е неспособна и коравосърдечна майка, която не обича бебето си. Малко по малко се затваря в себе си. Не разговаря с мъжа си и близките си. За щастие, най-добрата й приятелка, с която работих преди време, буквално й „заповядва“ да ми звънне. Още при първата консултация младата майка ми казва, че винаги е успявала да се справи с всичко в живота. Контролира мислите си, емоциите си. Успешна е в брака и в кариерата си. Грижата за бебенцето е първият голям неуспех, за който тя няма решение. Именно вярването, че тя се е провалила и не е способна да намери решение, отключва следродилната депресия. Приложихме когнитивно-поведенческа терапия, в която интегрирах семейни консултации с нейния съпруг. Няколко сесии по-късно идентифицирахме грешните и отрицателни вярвания и поведения и ги заместихме с по-положителни и здравословни. Бебчето продължаваше да бъде неспокойно и да плаче често, но тя вече имаше друга визия за тази ситуация. Малко по малко всички нейни симптоми изчезнаха.
Запомнете
Бременността и майчинството имат скрити страни, за които не се говори. Ваше е правото и отговорността да говорите и да не отричате пред себе си, както и пред специалисти, че в даден момент нещо във вас се случва. Много често тези състояния са временни и пациентките бързо се справят с тях. Симптомите обаче не изчезват, ако не положите грижа за тяхното лечение.
