В традиционен план не е достатъчна само биологичната определеност на половете. Необходимо е “мъжкото” и “женското” да са изначално предписани и чрез личните имена на новороденото. От старозаветните книги получаваме името Адам като тъждествено понятие за “човек, мъж”, въпреки че в оригинал то се превежда от иврит в смисъл на “червена пръст, глина” и се свързва с библейската легенда за създаването на първия човек от Бога. Негови варианти са Атам (арменски), Едем, Адем (турски), Адамо (латински). Често срещани са и други имена, пожелаващи ясна, категорична и силно проявяваща се полова идентификация в мъжки или в женски род. Примери за това са Марк(о) (от латински произход със значение “мъжествен”) и производни Марсел(а), Марс(и), Маркъс, Муса (от арабски произход със значение “мъжка рожба, син”), Вадид (от турски произход със значение “момче”), Жак (от френски произход със значение “момче”) и производни Джейк и Джакомо, Зита (от италиански произход със значение “момиче”).


Примери за български традиционни имена в тази насока могат да се открият в Момчил, Момък, Момчо, Момчин, Мома(на), Момена, Моминка и др.