Ако видите огромна черна сянка да прекосява небесната шир, ако усетите размаха на мощни криле и изгарящата топлина от огнен дъх, бъдете убедени, че над вас лети змей – едно великолепно и оригинално българско митично същество. Той се различава от дракона, особено характерен за англосаксонската митология. До известна степен змеят се доближава до вишабите – арменските демонични същества, които олицетворяват бурите, смерчовете и градоносните облаци.


Според древната легенда тялото на змея е покрито с рибешки люспи, затова и когато се роди дете, ако е преносено и кожата му се лющи, старите хора казват, че то може да има силата на змея. Бременна, която ще ражда змей, преживява единадесет месеца бременност. Хората й казват: “Змей ли носиш, та още го няма детето ти?” Щом започне раждането, поканват дванадесет девойки, които трябва да му ушият риза. Те правят това в пълно мълчание, като задължително преди да облекат новороденото в нея, прекарват от главата към краката му сребърен предмет. Същевременно змеят е символ на мощ и затова гербът на великия хан Аспарух е змия с опашка на риба. Под формата на змия могат да се явят пред човека и ислямските джинове – добрите духове, които изпълняват желания. Ако бъдат разсърдени обаче, те могат да отнемат здравето, съня и спокойствието на новороденото бебе, затова трябва непрекъснато да бъдат омилостивявани.

Добре е човек да е приятел със змиите, както се отнасят към тях всички азиатски народи.
Българският змей е различен, защото е много влюбчив. Той обикновено избира най-хубавата мома, особено ако двамата са родени в един и същи ден. Няма значение дали тя е сгодена, или вече е вречена на другиго. Любовта на змея е безгранична и толкова егоистична, че ако не бъде споделена, може да причини тежка болест и даже смърт на избраницата му. Момичето губи съня и спокойствието си, то престава да се храни, става бледо и слабо, ако не сподели змейовата любов. Ако откликне обаче на неговите чувства, той я спохожда нощем в образа на красив млад момък, който се увива влюбено около тялото й. Той й разкрива всички тайни и й придава чудни умения, но тя не ги издава никому, защото той й забранява. Змеят не й позволява да носи китки, накити, да сресва косите си и да облича нови дрехи. Ако близките й решат да я омъжат, той връхлита като вихрушка и я отнася със себе си накрай света.

Казват, че младо момиче не бива да пее под дъжда или да се мие с гръмотевична вода (вода, паднала от дъжд, придружен с гръмотевици), защото змей ще я залюби и отвлече. Не позволяват на малките момиченца да вземат нищо от пътя, дори китка или лескова пръчка, защото змеят може да се е превъплътил в тях.
Любовта на змея се възприема като болест и се лекува от баячки и знахарки със змейова билка. Според легендата, щом билката докосне тялото на момата, змеят с гръм и трясък напуска къщата, праща огнени мълнии и дори ръмжи като ранен звяр. И само силната човешка любов на влюбен момък може да отърве момата от змейовата страст.