Баща и двегодишният му син се спират пред витрината на магазин за обувки. Двамата решават да влязат и да изберат подходящи обувки за момчето. То веднага се устремява към чифт прекрасни на вид обувки в... бяло и розово. Те са възможно най-ярките, най-розовите, най-момичешките в магазина. Мъжът е силно смутен от вкуса на сина си...



Повечето деца
преминават през различни фази
докато определят любимите си цветове и модели. Днес предпочитан е червеният, утре всичко трябва да е в жълто. Има и по-дълготрайни пристрастия. Майка разказва, че цели пет години момчето й не се отказва от любимия си розов цвят.


Бащите едва ли ще са много очаровани от привързаността на малкия си наследник към розовото. Някои разсъждават какви са предпочитаните „мъжки” цветове. Червено, синьо, черно? Спокойно, татковци! Този избор не е причина да се тревожите, още повече когато синът ви проявява истински „мъжки” черти – обича да играе с камиончета, да тича, да се бори, видът му е на здраво и силно момче.

Наистина съвременната представа е, че розовото е цвят, предназначен само за момичета. В една книга се описва как от 40-те до 70-те години на миналия век жените са били обучавани от специалисти и рекламни кампании „да мислят в розово”.


Интересното е, че според много източници това „прикрепване” към специфични за пола цветове е не само сравнително скорошно, но е в противоречие с предишни нагласи. Според някои изследователи свързването на определени цветове с пола започва в началото на ХХ век и което е още по-интересно –
първоначално розовото е било
свързвано с момчетата
Защо е било така? Някои са разсъждавали, че този цвят е сроден на червеното, на което се е гледало като на типично мъжки цвят. Други са търсели връзката на синия цвят с момичетата заради честото изобразяване на Дева Мария в синьо.

Според същите изследователи това свързване на цветовете с пола се обръща след Втората световна война, като тази традиция съществува и днес – безспорно се приема, че синьото е за момчетата, а розовото за момичетата.

Как е произлязло разделението? Може би има
две причини
за широко разпространените традиции. Едната е, че тъй като никой не помни времето, когато това деление не е съществувало, налице е общата заблуда, че него просто винаги го е имало. Втората е, че се стига до тези нагласи чрез нещо като ”естествен подбор” – логичен процес, който води към спазването на традицията поради рационални причини.
   
В края на краищата около 5-ия си рожден ден най-вероятно синът ви ще се откаже от предпочитанията си към розовия цвят. Може би за това ще помогнат многото реплики на връстниците му, свързани с неговия избор. Постепенно момчето ще се подчинява и на културните норми, свързани с цветовете. Най-вероятно синьото ще стане любимият му цвят, въпреки че то е фен на отбор, който носи червени чорапи. Защо обаче едно малко момче дълго е привързано към розовия цвят, независимо от постоянния натиск и неодобрението от страна на околните? Може би по тази причина някой татко носи розовата си риза, купена в знак на солидарност с розовата фаза на сина си. Той я харесва и вярва, че тя е прекрасна...

„9 месеца“