Да изпратиш една година и да посрещнеш Новата, не е само и единствено обикновено преминаване през страниците на календара. Според народните вярвания това е време на магия, която цели да осигури бъдещето на личността, на нейното потомство и на цялата общност. Затова от Игнажден (20 декември) до Бабинден (8 януари) хората празнуват почти всеки ден: светци, именници, народни празници. Приготвят се обредни трапези, кадят се хлябове и ястия, изпълняват се обичаи и ритуали. Спазват се множество забрани, които, макар и често доста ирационални, са дълбоко вкоренени в ежедневната практика. Те засягат преди всичко младите хора и най-вече жените, които очакват рожба или вече новородено. Така например на Игнажден не бива да се изнася нищо от дома – най-вече огън или сол, за да не се изнесе късметът на къщата. Със същата цел не се иска и не са дава нищо назаем. Рано сутринта на празника претеглят децата на кантар, за да не ги лови магия, или ги “повдигат” за ушите, за да растат по-бързо. На някои места в България бабата сурвака децата под завивката още докато спят, за да са здрави през цялата следваща година.


На 22 декември –  деня на Св. Анастасия, младите жени не похващат никаква домашна работа, за да не се почерни домът на онази булка, която преде, тъче или пере на този ден. На Бъднир вече се забранява на момите да месят хляб, защото се вярва, че ако се омъжат през следващата година, ще отнесат богатството на дома в чужда къща. Който седне на трапезата, не бива да се оглежда много наоколо, защото бързо ще му побелеят косите и няма да дочака внуци и правнуци. Особено ценна е солта от трапезата на Бъдни вечер. Тя не се хвърля в огън, защото може да навлече проклятие на дома. Тази сол пази от лоши очи, лоша среща и от магии. Тя се използва при баянията и лекуванията. Особено значение има денят от седмицата, в който ще се падне Коледа. Ако е понеделник, народната метеорология предвещава студена и продължителна зима, дъждовни пролетни и летни дни. Есента ще е суха и това няма да е добре за гроздето и виното. Успех ще имат хората, които се занимават с управление и са на ръководни постове. В периода на т.нар Мръсни дни (25 декември–6 януари) бременните и родилките не излизат след залез слънце, за да не ги нападнат караконджоли. Всяка млада жена носи скилидка чесън в пазвата си и ако й се наложи да влезе в празна и тъмна стая, първо подрънква с железен предмет. Някога се вярвало, че ако в този период се роди дете, трябва да се полагат специални грижи за него, защото, ако е момиче, ще го залюби змей, а ако е момче, ще попадне под властта на самодивите. Затова карали три жени да изтъкат и ушият под комина вълнена ризка за новороденото, с която го обличали веднага след първото обредно къпане.

На границата на две години изпитваме своята вяра и надежда за по-щастлив живот, защото новото крие винаги обещание за нещо по-добро.

Д-р Петя Банкова
Етнографски институт и музей – БАН