По стара българска традиция дете, родено в определен период от годината, получава името на месец от този период. Остатък от практиката, свързана с прабългарския дванайсетгодишен цикъл, носещ названията на различни животни (мишка, вол, тигър, заек, дракон, змия, кон, овен, маймуна, кокошка, куче и свиня), са фамилните имена Волов, Мишков, Конов…


Днес предпочитани са имената Марта, Мартин(а), Мая, Юлий, Юли(я)(н)(а), Августин(а). Напоследък се среща и англосаксонската форма на името Ейприл. Харесвани са и имената Снежина, Снежан(к)а, Пролет(к)(а), Северина, свързани с конкретни сезони или с природни явления. Мюсюлманите също уважават своя календар и дават имена на децата си на месеците Рамадан (Рамазан), Шабан, Реджеб. Понякога и евреите дават имена като Адар, Нисан, Сиван. Обичайна практика за всички религиозни общности е да именуват децата си на деня, в който са родени, особено ако той е религиозен празник. Така се появяват имената Неделя(на), Недко(а), Съботин(а), Съботка, Сабин(а), Събко(а), Съби, Джума, Джуна, Лех, Сара.