Всички етнически общности, населяващи от векове българските земи, вярват, че малкото дете е невинно и Бог не може да го наказва за негови грехове. Още от Средновековието е приет възгледът, че душата на новороденото е като чиста дъска, върху която то само пише добрите и лошите си дела. За сметка на това, ако родителите са сторили зло (кражба, клевета, непочитане на роднините си, убийство и т.н.), Божието възмездие се стоварва върху тяхното дете. Затова и като основна причина за болестите хората приемат греховността на възрастните членове на семейството. Но ако са изчерпали всички възможни религиозни начини да се справят с нещастието, те прибягват до т.нар. народна медицина, практикувана от баячки, врачки и знахарки. Тя често граничи с магията и необяснимото, но според старите хора, когато всяка друга надежда е изгубена, понякога помага.
Много от болестите, сполетяващи новороденото, се обясняват с дълбок и ужасяващ страх, който детето изпитва от нещо неизвестно. Не случайно, за да се избегне уплахът, евреите никога не оставяли бебето само. Докато е кърмаче, то винаги спяло с майка си в една стая. Наред с това родителите държали винаги светлина в неговата стая, за да не се уплаши от тъмното. Всяка вечер преди заспиване те давали на малкото дете да изпие по три глътки вода, за да не се стряска насън.


Българите мохамедани прибягват до практиката “леене на куршум срещу уплах”, която се прави и на възрастни хора. При нея баячката разтопява олово в съд с вода и по очертанията на метала съди и гадае от какво е предизвикан страхът. След това тя поръсва на три места (на челото, на сърцето и на краката) тялото на детето с водата и му дава да пие три глътки от нея.
При християните на помощ срещу уплаха се призовава Св. Богородица. Това се прави, като майката на новороденото взема паница с вода и нагорещена маша. Тя потапя машата във водата и над главата на заспалото дете нарежда: “Кръст на глава. Богородица на гърди. Мир на сърцето. Уплах от краката в нозете.”

В друг вариант уплашеното дете се завежда до огнището или до някое старо дърво, а най-често до някоя многогодишна върба. Там бабата забожда една лъжица в пояса си, взема две стиски брашно и заповядва на детето да не мърда. След като извърши баенето, тя му дава да лизне от брашното по веднъж и от двете шепи. След това бабата захвърля брашното едновременно от двете си ръце на стената, на комина или върху дървото. Брашното се залепва и образува фигури, по които баячката разгадава причината за уплаха.
Липсата на апетит у новороденото също се обяснява с някакъв страх у него. В някои краища на страната българи и мюсюлмани правят следната магия: при изгрев слънце майката или бабата хваща детето за краката и го провисва надолу с главата на прага на къщата. След това три пъти повтаря заклинанието: “Слънце на баир, сърце на място!” Това се прави, защото се вярва, че страхът измества сърцето на бебето и то се разболява.