Константин Марков – музикантът от “Тангра”, който заедно с Кирил Маричков създава рок-радио “Тангра”…

В рода му царят симетрия и ред. В поколенията Маркови техниката (инженерството) и изкуството (музика и изобразително изкуство) съжителстват в рядко срещана хармония. Косьо Марков обича “нещата да имат ясно разположение в пространството и във времето.”


Келтски царе, славни герои, крепости, сблъсък между титани… Разрушаването на Картаген. Звукове от бойното поле, конски тропот, викове… И шум на природа. Такава е атмосферата днес в работния кът на музиканта и радиочовека Константин Марков – звукозаписно студио в изискана кооперация в кв. “Лозенец”. Всъщност Косьо Марков току-що е завършил работа по саундрака на новата компютърна игра “The Punic wars” по поръчка на чуждестранна компания. “В последно време работя главно за чужбина. Играта ще е на няколко езика, включително на испански.” Авторската музика на българина Косьо Марков и гласа на Нина Николина ще чуват геймъри по целия свят… Целият аудио-продукт е създаден и произведен в изрядно подреденото студио на Косьо Марков.
Творческият безпорядък не ми помага. Всеки предмет има своето място. Приветливостта на помещението подрежда мисълта и изостря сетивата.

Родът Маркови
Баща му Христо и майка му Радка са уникална комбинация от технически ориентирани характери в съчетание с изкуство.
И двамата са завършили минно инженерство в Германия, където са се запознали, а по-късно се оженили в България. Майка ми обаче работеше като преподавател по музика и корепетитор на различни хорове. Аз пък съм завършил електромеханика и автоматика във Висшия минно-геоложки институт, но винаги съм работил като музикант. Почти същото е при техните родители – дядо ми е основател и собственик на мините “Чумерна”, а баба ми свиреше на пиано, рисуваше и се занимаваше с пирография.
На прощъпалника си Косьо Марков взел отвертка, а дъщеря му Никол – молив. Той носи името на дядо си по бащина линия. Тя (Никол) е кръстена на прадядо си – Никола.

Косьо като малък
Константин, сестра му Вера (с 4 год. по-малка от него) и родителите им живеели заедно в общо жилище със семейството на лелята и вуйчото, които също имали две деца. Косьо и Вера били неразделни с братовчедите докъм 12-ата си година.
От нас четиримата аз съм първото родено дете във фамилията. Аз, сестра ми и братовчедите сме родени в една и съща стая – не в клиника, а в апартамента ни, който се намираше на “Попа”. Майка ми имала трудна бременност, даже е мислела, че няма да може да има деца. Тогава нашите все още живеели на мините “Чумерна”, където баща ми работел и след национализацията. Заради суровите условия обаче се преместили в София.
Преди 9. ІХ. 1944 г. семейството на Константин Марков било заможно, но новата власт национализирала мините “Чумерна”. Безпаричието принуждавало баба му да плете чорапи и ръкавици, които продавала, за да осигури пари за прехрана. Атмосферата в семейството ни беше задружна. Всяка събота ние, децата, изнасяхме концерт – вкъщи имахме два рояла. Възрастните също свиреха. Превърна се в ритуал… Освен немския, който от предучилищна възраст учех в Алианса, от 4-годишен свирех на пиано “под ръководството” на майка ми. В І–ІІ клас съм свирил даже на акордеон по разни училищни забави, както се вижда на снимката…
Интересът на Константин Марков към света на техниката се появил благодарение на един новогодишен подарък – комплект чукове, отвертки и трансформатор. В І клас тръгнах и на радиокръжок в Двореца на пионерите, където бях най-редовен посетител. После станах член на Градския радиоклуб. По радиостанцията се свързвахме с радиолюбители от целия свят. Дори стигнах до второ място на републикански състезания по радиотелеграфия.

Косьо преди “Тангра”
1963-а бележи прелом в неговия живот с появата на “Бийтълс” – като музика, естетика и философия.
В този период почина майка ми… Аз бях в VІІ клас. Тогава се разпадна идиличната семейна атмосфера и аз се промених, започнах да свиря на китара. За 15-ия ми рожден ден баба ми купи първата китара. Постъпих в 8-а гимназия – едно от елитните тогава училища. В ХІ клас попаднах в компанията на първите български групи – “Бандараците” и “Сребърните гривни”. Тази среда окончателно реши посоката на моето развитие. Засвирих с тях – отначало на китара, после станах басист. Те репетираха в читалище “Алеко Константинов” и аз с часове висях пред залата, без да смея да вляза вътре. И както уличните кучета понякога имат шанса да станат домашни, така и аз имах късмета да навляза в тази зашеметяваща среда. Беше безкрайно парти. Свирехме на баловете в Художествената академия, ВИТИЗ, Киноцентъра… Като студент свирех последователно в групите на легендарните Емил Димитров и Лили Иванова – “Синьо-белите” и “Маковете”. Четях за изпити по хотели, самолети и автобуси. Работил съм също с Богдана Карадочева, Йорданка Христова, Марги Хранова, Нели Рангелова…

“Тангра”
Косьо охотно приема метафорично да опише периодите на група “Тангра” като жизнен път… Кураж за зачеването му дава опитът като басист при Емил Димитров и Лили Иванова. Раждането се осъществява от група съмишленици на по 27–28 години – вече утвърдени музиканти. Прохождането свързва с упоритостта, с която “Тангра” се бори за оцеляване пред непреклонната тогавашна “Концертна дирекция”. След прохождането започва славно “препускане” по концерти из цялата страна, което е периодът на късното детство – безгрижно, но и интензивно. Пубертетът съвпада с навика им да закусват “… с виенска кифла, с каничка кафе”. Зрелостта на “Тангра” според Косьо съвпада с осъзнатото предизвикателство в творческия път. Това е периодът на “Оловният войник”, “Бъди каквато си” и “Черно-бяла снимка”, който предопределя прескачането на етапа трета възраст…

След “Тангра”: Лора и Никол
Дъщеря му Никол сега е на 7 години и има влечение към музиката и рисуването. По време на интервюто Никол правеше гимнастика в другата стая и за ужас на баща си направо висеше с главата надолу.
Никол говори еднакво добре английски и български. Тя не проговори късно, както е обичайно за деца с родители от различни националности. Съпругата ми Лора е американка и също е музикант. С майка си Никол говори на английски, ние с Лора общуваме на английски, но малката разпознава по усет към кого на какъв език да се обърне. Срещнах Лора в Париж. Тогава тя участваше в култовия мюзикъл “Cats”. Запознахме се в един асансьор! И оттогава – все нагоре! (Смее се – бел. авт.)

Кой е той?
Константин Марков е музикантът от “Бандараците” и “Тангра”. Роден е на 3 октомври 1949 г. в София. Зодия Везни. Един от първите навлезли в частното радиопространство. През 1992 г. заедно с Кирил Маричков (“Щурците”) създава легендарното рок-радио “Тангра”. Председател е на Асоциацията на българските частни радиооператори (АБРО). Президент е на SEENAPB – Асоциацията на частните радио и телевизионни оператори от Югоизточна Европа, и продуцент на официалната класация “Българският Топ 100”.

“С виенска кифла, с каничка кафе”
Рок-групата “Тангра” е създадена през 1976 г. от Косьо Марков. До началото на 80-те години “Тангра” е ориентирана към хард-рока – соло вокал Александър Петрунов (Сашо Гривната). Следва преориентиране към мелодичния рок. През 1983 г. “Тангра” зазвучава в стил new wave. В различни периоди с групата свързват имената си известни музиканти, като Вили Кавалджиев, Чочо Владовски, Стенли, Васил Найденов, Личо Стоунса (Илия Караянев), Йордан Ганчев (Дани), Валери Миловански, Емил Герасимов и др.