“Не съм турчин, нищо че съм Ходжев. Фамилията ми е учителска. Знаеш ли, че и аз съм учителствал година и половина? Да, честно – преди да вляза в казармата! През много професии съм минал, дори и политиката не ми е чужда.


Като Димитър, продължител на дядовото си име, и като Овен (ако питаш за зодиакалния ми знак – даже двоен Овен) съм се родил на 4 април 1975-а. А като Крика съм “роден” през 1999-а. Беше ерата на кеча. Този прякор ми е първи, единствен и постоянен. Много точно ме описва и ми помага в шоубизнеса и на телевизионния екран.

Влюбен съм в рисковете още отпреди родилния дом. Към края на бременността си майка ми Стефанка носела нафта за печката и неволно се подхлъзнала, паднала по корем... но, слава Богу, нямам увреждания (надявам се).
Един ден младото семейство разхождало новороденото момче (мен) с количка по въжен мост над река Лешница. Не щеш ли количката политнала и паднала право в реката. Течението отнесло бебето... Настанала паника – ама лошото се разминало като по чудо. В крайна сметка най-уплашена си останала пъстървата в реката. Тази река се намира в резервата Узана край Габрово и има важна роля в рода ни: имал съм дядо офицер, който решил да се разхлади в лешнишкия Син вир, но се удавил зашеметен от ледената вода.

Републикански шампион съм по няколко различни спорта (силов трибой, културизъм, карате...), които не си приличат по същина. Генетично ми е заложено, защото прадядо ми се е славел с голяма сила – казано на наш жаргон – “силач”, силов атлет, подобаващо жилав и пъргав за годините си. Почти като легенда в родовата памет се разказва как той на около стогодишна възраст организирал състезание по прескачане на трап. Състезавал се с един младеж, но за жалост си счупил ребрата в трапа и така си отишъл.
Та като заговорихме за фамилията... едната ми баба била лечителка. Малко или много, днес я повтарям – в магазина ми за хранителни добавки за спортисти, който съществува от няколко месеца, идват хора, на които давам съвети. Усвоил съм някои неща от нея. Но истинският й наследник по призвание е сестра ми Стела – тя е медик, макар че днес се занимава с бизнес, доста встрани от белите престилки. Стела е с осем години и половина по-голяма от мен. Родени сме в Казанлък – в Долината на розите. Но не сме живели кой знае колко дълго там.
Всъщност аз съм отраснал... в съседство с африканските крокодили Историята пак започва с адреналин. В главната роля е баба ми. Истински ужас изпитвала достолепната възрастна дама: Боже, внучетата в колиба ли ще живеят?! Така нареждала тя, докато семейството ми стягало багажа за далечна Африка, след като майка ми получила предложение да преподава в Ангола. А се оказа, че тази страна е по-развита от нашата в тогавашния социализъм. Например кой в България е виждал джет през 80-а година? Аз видях. Но в Ангола, не в България. А за бананите и портокалите да не говорим – нямаше нужда да чакаме Нова година, за да ги ядем...
Шест години съм живял в Ангола. Там станах и първокласник. Новата среда беше колоритна, но не и шокираща за мен. Много бързо свикнах. Мисля, че точно тогава и точно в Ангола се научих да приемам нормално околните с различен цвят на кожата. Днес нямам абсолютно никакви предразсъдъци към малцинствата. Отрасъл съм с африканчета, играл съм с тях. И до днес изненадвам хората с познанията си по португалски език. По мускулите се запалих точно в Ангола – там гледах култовия филм “Шао лин”, който ме отведе в тренировъчната зала по бойни изкуства. Впоследствие се отдадох на силовата атлетика. Видях, че и двете неща ми се удават и им се посветих в продължение на дълги години. После самичък се насочих към фитнеса. След тези незабравими години семейството ни заживя в София. С това постепенно загубих дирите на приятелите си и от Казанлък, и от Африка. За съжаление... Днешните деца са чатъри и геймъри
Край с романтиката на стражарите и апашите! Мисля, че те нямат истинско детство, дори и велосипед не карат редовно. Дано поне родителите да не ги насилват за разни кръжоци и уроци, нито да им забраняват всички хубави неща.

Крика

Кога си проходил?
Някъде през двайсти век (Смее се – бел. авт.). Обаче никак не обичах да ходя. Водят ме на разходка, а аз се дърпам – в колата искам да седя, мързи ме да се движа.
Още от бебе си бил потенциален Шумахер, така ли?
По-скоро бях един реален куфар, понеже любимото ми място е било не на седалката, а в комбито и в багажника. Най-съм обичал да дремвам в уютния триъгълник между задното стъкло и облегалката на задната седалка на семейната жигула.
Малкият Крик не е ли имал досег с природата?
Имах досег с гъбите и рибата – с татко ходехме по мъжки на язовир Копринка, както и из Балкана.
Пушеше ли Крика като малък?
Зависи как го разбираш. От всяка командировка баща ми носеше суперлуксозните за тогава цигарени дъвки с вкус на малини. Кефех се да ги дъвча, но преди това ги “пушех” наперено.
Най-яркият ти анголски спомен?
Асансьорът, който водеше направо в хола. Спира на съответния етаж, директно вкарваш ключа, отваряш вратата и си в гостната.
Е-е-е, а крокодили в Ангола няма ли!?
Крокодили има, но страшно няма. Поканиха ме на гости в баровска къща с езерце и крокодил вътре. Една мижава 20-сантиметрова оградка ме отделяше от звяра. Още преди да успея да се уплаша, ми обясниха, че крокодилът не може да я прескочи, защото са му къси крачката. Само ме посъветваха – ако ще се спъвам, да не го правя в близост до езерото.

Съветите на Митьо Крика
Защо, след като сключат брак, съпрузите се отпускат – особено мъжете? Това, че си семеен, не означава, че няма смисъл да изглеждаш добре!

За бременните дами ще дам великолепен пример с добрата ми приятелка, манекенката Ирен Онтева. Тя не спря с фитнеса до осмия месец. По-малко от три седмици след като роди, Ирен бе отново на модния подиум в най-добрата си форма – без никакви видими следи по тялото от това, че е станала майка!*

Мога да дам стотици съвети за тренировки за жени след раждането. Най-важният от тях е – започнете още преди да забременеете, за да сте във форма през цялото време.

Ако сега ни четат семейства, планиращи поколение – нека им препоръчам първо да им се роди момиченце, а няколко години след това на бял свят да се появи и момчето. Получава се прекрасна хармония, когато разликата в годините е по-голяма и е в полза на каката. Самият аз смятам да имам две момичета. Имам си специална репродуктивна техника – както казва приятелката ми, в това се крие личното ми ноу-хау...

* Бел. ред. – “9 месеца” се разграничава от този съвет!