Първата официална среща на новороденото с неговите роднини и близки се извършва по традиция на третия ден от неговото раждане. Обичаят е познат с названията „богородична пита”, „богородичен леб”, „повойница”, „понуда”, „млитви” или най-общо казано – „пита”, „пити”. Понякога той се e правел в тесен семеен кръг непосредствено след раждането на детето (малки пити), а в по-разширен кръг родственици – на 40-ия ден след раждането, когато носи названието „големи пити” или „погача”.


Днес поканването на гости (само жени) да видят бебето се приема почти като задължително след 40-ия ден, защото при изписването на родилката от болницата се носи някаква почерпка на лекарския екип, а в дома тя се посреща с хляб, мед и масло само от най-близките. Ако тържеството се направи на третия ден, то се посвещава на Света Богородица. Според приетото мнение тази християнска светица е закрилница на родилката и майчинството. Тя помага в родилния акт и за да й се отблагодарят и да я изпратят навреме при друга родилка, трябва да я нагостят. Ако първата среща се проведе на 40-ия ден, отбелязва края на периода, през който родилката и новороденото се приемат за най-уязвими. Тогава родилката и бебето приемат и т.нар. чиста молитва от свещеник в църквата. Това се прави, като сутринта майката и детето отиват в черквата, съпровождани от майката на родилката. Там свещеникът чете молитва, а ако новороденото е момче, то се внася и за първи път зад олтара като символ на приобщаването му към света на вярващите още преди да е кръстено.

Следобед в къщата на родилката се правят приготовления за посрещане на гостите. Единственото задължително ястие е погачата. За да се приготви тя, се канят едно или  няколко роднински или съседски момичета, които замесват тестото. Основно изискване към тях е да са „майчино и бащино”, т.е. да имат живи родители. Навремето те даже обличали булчинските дрехи на родилката, слагали си и нейните накити. Това се правело, „за да мязат дрехите на детето, като ги носи, да му прилягат”. Често срещан е обичаят да се докосват страните на детето с брашнени ръце, за да е винаги весело и засмяно. Със същата цел, преди да опече питата, свекървата я натиска с два пръста или с вилица отгоре, за да е детето пълничко, засмяно и с трапчинки. На трапезата освен погачата могат да се сложат и някакви сладки, соленки и вино.
Гостите се посрещат на прага на дома, през който преминава червен конец. На времето се е вярвало, че ако някоя от жените е с мензес, тя трябва специално да си изтрие краката в кърпа, за да не се появят пъпки по кожата на новороденото.


Поканените жени носят на родилката най-различни неща за ядене: сладки, соленки, малки питки, вино, ракия и някакъв подарък за новороденото. Повсеместно разпространен е обичаят бабата да сложи питата на главата си и да подскочи при разчупването й. Това се прави, за да израсне детето високо на ръст. Погачата се разчупва над главата на родилката, която е прегърнала детето си, като едновременно я държат майка й и свекърва й – с пожелание двете баби да се разбират помежду си, да не се карат и да помагат при отглеждането на детето. Добре е трохи от погачата да се посипят по главата на родилката – за да има кърма, и по детето – за да е сито през живота си. Всяка от гостенките, като отчупи от погачата, оставя някаква пара върху нея. После потапя залъка в купичка с мед. След като отхапе залък, гостенката благославя детето да порасне, да се ожени/омъжи, да вземе хубав занаят, да остарее, да има внуци и правнуци. Понякога бабата поръсва трапезата с решето, пълно с орехи, за да обичат всички детето, „да го грабят като орехи”. Интересен е обичаят, според който на питите не се слага лъжица, за да не лъже детето. Понякога върху детето се хвърлят стотинки, за да е „паралия”. След гощавката жените задължително оставят при детето конец от дрехата си – за добър сън. Строго се спазва обичаят да не се изнася извън къщата от тази пита, за да не плаче детето.

Натрупаните подаръци се отнасят в детската стая от бащата, който ги подрежда около леглото на новороденото и те престояват там една нощ – за да е богато детето като порасне.

Д-р Петя Банкова
Етнографски институт и музей – БАН