Често пъти си задаваме въпроса – момче или момиче ще е нашето първородно дете. Няколко месеца след началото на бременността съвременната медицинска апаратура вече е готова с някакъв отговор. Остава обаче загадката: кое би ни зарадвало повече – син или дъщеря? Ето как са отговаряли в миналото българите – син, разбира се! Първороден наследник! Дъщерята след това – майчина отмяна. Или по друг начин казано, така се постига идеалът за възпроизводство – на мама сина и на татко дъщерята. С една дума, мъжкото начало е определящо, но дали само българите сме такива поклонници на патриархата?

Темпераментните испанци също държали на наследник, затова в първата семейна нощ обръщали брачната си постеля така, че главите им да са на север. Религиозните поляци възприемали мъжката рожба като продължител на рода, а женската като “чуждо животинче”. Според добродушните чехи и словаци момчето умножава семейното богатство, а момичето го разпилява. При раждането на момче в Южна Чехия всички мъже трябвало да стрелят във въздуха с пушките си, като вярвали, че по този начин обезпечават неговото щастие и благополучие. Нашите съседи сърбите толкова държали на първородна мъжка рожба, че карали младоженката да се опасва с пояса на съпруга си по време на сватбения ритуал и да носи в пазвата си жълъди и орехи, които символизирали мъжкото начало. Македонците наричали момичето “чужда кост”, “чуждо щастие”, с което изразявали пренебрежителното си отношение към него. На въпроса какви деца имат, гордите черногорци отговаряли високо броя на синовете, а след това прошепвали “…и няколко момичета”. В Босна и Херцеговина мюсюлманите държали да имат и момчета, и момичета, затова по време на сватбеното тържество носели със себе си круша, жълъди и коркова тапа. Албанците и до днес повтарят поговорката “И най-лошият мъж струва повече от най-добрата жена”. Строгите германци съветвали бременната жена да си пийва по малко ябълково или крушово вино в началото на бременността, за да роди момче. Галантните французи също полагали грижи за създаването на мъжка рожба. Преди полов акт мъжът отивал в полето и берял имел, стръкче от който слагал в пазвата на жена си. След това пиел отвара от глог, която увеличавала мъжката сила. Според французите май бил подходящ месец за зачеване на момче, а октомври – на момиче. Наред с това в Прованс вярвали, че пиенето на вода, сипана през катинар, увеличава шансовете за момче. Чаровните италианци имат поговорки като: “Мъжът винаги е красив, а жената, ако не се роди красива, по-добре да не се ражда!” и “По-добре да приготвиш ястие от макарони, отколкото да родиш момиче!” Ако иска да създаде момче, съпругът италианец, когато се заема с това начинание, трябвало да носи пирони в джобовете си, да е обут с ботуши и да е с шапка, плътно нахлупена над ушите.

В съвременна Европа всяко дете е добре дошло на бял свят независимо от своя пол. Важното е да е обичано, за да раздава обич.