Първо наистина така я наричат. Второ, не че търся прилики, но нали помните онази Пипи с рижите плитки, която казваше: „Майка ми е ангел, а баща ми негърски крал”?


Сега аз познавам една друга, наричана Пипи, без рижи плитки, но точно толкова лъчезарна, която казва: „Мама – всенародна артистка, а татко – “Крал на независимата журналистика”...

Приличат си нали? Пипи – Пипи.
Интересни родители – интересни родители.
Любопитно детство – пак такова.
Вила Вилекула – къща в Троян.
Историята на нашата Пипи е много мила и искрена и много искам да я прочетете. Ще ви подкупя с няколко цитата от нея:
„…аз съм приспивана с криминална хроника…”
„…знаех репликите на всички актьори, но исках да стана сервитьорка...”
„…възглавницата миришеше на нейния парфюм и аз плачех на нея…”

Аня + Сашо = любов и… Петя.
Имам подробна представа за това как съм се родила. Разчитам, че читателите ще интерпретират информацията по правилния начин… Майка и татко са се запознали, когато тя е била студентка в първи курс във ВИТИЗ. Татко тогава бил звездата в Троян. Оженили са се с много любов. Била е скандална сватба в Троян, защото мама е решила да бъде с къса рокля. Мама е била на 21, а аз съм се появявила, когато тя е била на 27. През тези шест години е имала два много тежки спонтанни аборта. Така че аз съм чудо! Какво да кажа за брат ми, който пък десет години след мен е… уникално чудо. Мама ми е показвала лекарите, които са й казвали, че няма да има деца, разказвала ми е как в Народния театър нейни колежки са я обвинявали, че лъже, че е бременна, а директорът дори я е накарал да вдигне блузката си, за да се види, че не си е сложила възглавница.


Всяко младо момиче се страхува дали един ден, когато реши да става майка, всичко ще е наред. Мога само да си представя колко трудно й е било на мама и колко късмет е имала с татко за това, че е толкова стабилен човек в критични ситуации.
Аз съм се появила на 17 август преди 25 години.

Бебе на снимачната площадка! 
На 14-ия ден след раждането мама е снимала във Варна „Децата на капитан Грант” със световноизвестния руски режисьор Станислав Гаварухин.
Била е с рокля с копчета от горе до долу и през три часа са спирали снимките, за да може тя да ме кърми. Баба ме е гледала в хотела, където на всички критики отговаряла: „Да, кощунство е с бебе в хотел, но какво да правя?! Младите работят…”

Детето. Кариерата. Детето. Кариерата. Кариерата!
Оставили ме мама и татко на баба в Троян и двамата толкова добре са се грижили за кариерите си, че един ден чичо им се обадил и казал: “Саше, трябва да си дойдете малко, че това дете съвсем се обърка. На мен ми вика татко, на леля си – майко… Трябва да дойдете, за да уточним кой кой е…” 
И така. Живеех си в Троян с баба и дядо, които имат най-хубавото семейство на света, и с братовчедките ми. Ходехме си на море с тях. Играехме си по цял ден. Аз въобще и не се натисках да се връщам в София. Редките пъти, в които нашите се излъгваха да ме вземат при тях, аз много ги засрамвах, защото говорех по-различен български  и усещах какъв смут наставаше в компанията, щом се обадя.
Това, че съм била по-далеч от тях, има и своите плюсове. Например мама като родител никога не ми омръзна, докато на други деца толкова им е писнало от родителите, че заминават в чужбина, за да се откъснат, да избягат. Аз пък искам да съм до тях, защото никога не съм била достатъчно, толкова, колкото съм имала нужда…
Помня, че мама беше записала на български песента на Джейсън Донован „Запечатано с целувка” и ми я пускаха и аз я въртях ли, въртях и ми се плачеше, защото хем исках да чуя още веднъж как мама пее, хем се притеснявах, че тя се е уморила от това повтаряне. Била съм на три и нещо, защото още не съм можела сама да пускам уредбата… Помня също мама, като дойдеше в Троян, и нали все беше с хубав парфюм, после възглавницата й миришеше на хубаво. Аз я вземах и рев, рев… върху тази възглавница.

При баба в Троян
Баба готви божествено. За мен мерило за вкусно са не манджите на мама, а манджите на баба. От друга страна обаче, баба е безпощадна. Когато отида при нея, започва: „Пипи, това и това трябва да се направи, да се подреди, прозорците са за миене…”. Да не забравяме, че все пак тя е била съпруга на генерал и може наистина да намери работа на цяла армия.
Тя е и много принципна – задължаваше ме само вкъщи да играя с по-хубавите си играчки. Мама и татко от време на време пазаруваха от Кореком и… ми ги купуваха оттам. Баба не ми даваше да ги изнасям. Веднъж изядох пердах, че бях излязла с филия, намазана с лютеница. Аз много се възмутих: „Това е лютеница, всички имат. Не е хармоничката от Некермана…”

Детето… при мама и татко в София
Записаха ме в София на училище – в 30-о, бившето “Людмила Живкова”, в Зона Б 5. Там ни беше и апартаментът и… първи, втори и трети клас в голямото междучасие от 9 до 9.20 ч. от училище се връщах вкъщи да събудя мама, да й направя кафе и после пак в училище. Нямаше такива луксове да ми правят закуски на мен сутрин. Не!
Ако търсите прилика – в лицето най-много искам да приличам на мама. Иначе в характера ми принципността съм наследила от баща си и съм перфекционист като него, но пък съм женствена и лъчезарна като мама… Татко също е весел и ведър човек, но хората не го познават в тази светлина. Той е много добър родител, но сякаш стана истински добър татко, когато пораснах. Истината е, че има хора, които не могат да общуват добре с малки деца – той е такъв. Когато станах на 18…, той стана най-добрият родител на света. Мога да разчитам на него за всичко…
Веднъж имах един по-екзотичен любовен избор в живота си и татко каза пред това момче: „Знаеш ли какво е казал Брус Уилис на гаджето на по-голямата си дъщеря? Казал е: Внимавай, ако и един косъм падне от главата й, ще те убия!” Тогава „моят любим” се изплаши: „…Какво искаш да ми кажеш…”, а татко: „А-а-а, нищо! Само ти предавам думите на Брус Уилис…”
Ако мама и татко не са били с мен толкова, колкото ми се е искало, това не значи, че са били по-малко грижовни. На 7 години имах гувернантка американка, която се занимаваше с мен и ме учеше на френски и английски.
За мен е крайно неправилно детето да упреква родителите си за каквото и да било. Така съм възпитана – не съдя мама и татко за решенията, които са вземали. Не знам един ден дали няма да постъпя точно като тях… Въпреки че за мен хубавото семейство е голяма мечта. Много се надявам да имам късмета да стана майка, и то добра майка. Искам да дам на моето дете това, което съм искала да получа.

Мечтана професия?
Исках да стана магазинерка. Много ми харесваше как дзънка касовият апарат.
Когато бях в София, с мама прекарвах в Народния театър и имах невероятно ефективни суфльорски техники. Подсказвала съм на цялата трупа.
Исках да стана и лекарка. Но бързо се отказах, защото не съм много хладнокръвна за тази професия.

Срещи с Дядо Коледа… или с Дядо Мраз?
При нас идваше Дядо Мраз. Веднъж баба се беше направила на Дядо Мраз, което си беше провал. Ще дам съвет: родители, ако не можете да го докарате до добра имитация, въобще не се пробвайте в тази роля, защото разочарованието ще е голямо!

Първи любовни трепети?
В целодневната детска градина „Осми март” в Троян при другарката Мими Николова, преди да си легнехме в креватчетата, където трябваше веднага да заспиваме, за да не ни залепят с... каноконлит очите, усещах как Тонито ме гледаше малко по-странно от обикновено. Това бяха първи любовни трепети.

Любима приказка за лека нощ?
Когато бях в София и татко трябваше да ме приспива, ми разказваше криминална хроника. „…Един човек с инициали С.П. обрал еди коя си банка…”