Чували ли сте за състезание по гонене на кашкавалена пита (Великобритания) или за световно първенство по носене на съпруги (Финландия)? Една стара японска традиция може достойно да се нареди сред най-странните надпревари на планетата. Всяка година в Токио пред един от най-древните будистки храмове в страната – Сенсоджи, се провежда ежегодният конкурс, известен като


Наки сумо (в превод от японски – Плачещо сумо). В конкурса участват борци по сумо, чиято цел е… да разплачат неколкомесечни бебета. Тук обаче не големите мъже са победителите, а шампион е бебето, което нададе най-силен рев. Любопитното е, че съвсем не липсват родители, които с охота дават невръстното си съкровище в ръцете на огромните мъже. Чрез участието си в състезанието семействата вярват, че така измолват от боговете здраве, жизнена сила и късмет за детето си. Традицията продължава вече 400 години и досега не се е намерил защитник на детските права, който да я обяви за твърде стресираща за мъниците. Може би причината е, че този ентусиаст трябва да се изправи срещу… големите сумисти с нежни души!  

Състезанието Наки сумо обаче изглежда като смешна детска игра в сравнение с онова, което се случва
на католическия празник „Тяло и кръв Христови”
в испанския град Кастрийо де Мурсия. Ежегодно на този ден безразсъдни мъже в жълто-червени костюми участват в… прескачането на истински бебета. Екстремната практика се провежда от 1620-а година насам и досега не липсват родители доброволци, които да положат неколкомесечното си бебе на улицата, за да бъде прескочено… Скачащите мъже олицетворяват дявола, а родителите, излагащи детето си на този сериозен риск, са убедени, че така злите сили и болестите ще прескочат и подминат наследника им. Ватиканът се обяви срещу тази опасна и суеверна практика и призова испанските свещеници да се дистанцират от фестивала в Кастрийо де Мурсия.

Из чуждестранния печат