Казват, че хората се познават по това как празнуват. Ако празникът е шумен и весел, и народът е смел и сърдечен. По българските земи живеят различни етноси. Едни от тях празнуват мюсюлманските игри в чест на Деня на жертвоприношението – Курбан Байрям. На този ден момите танцуват, а ергените ги наблюдават отстрани и ги замерят с бонбони. Момите отговарят на закачките със стихове от песни, отправени към любимия. Чувствата никога не се изричат открито, контактът не е пряк. Тези игри са най-важни за избора на бъдещ брачен партньор. За празника младите мюсюлманки си приготвят специален таен джоб, който всяка носи от вътрешната страна на колана на празничната си дреха. В него може да се скрие полученото от любимия послание. На празничните срещи момичетата се стремят да покажат хубостта и способностите си, да бъдат забелязани. Това издава характерния празничен начин на забраждане на кърпите. Докато при всекидневния тоалет те скриват почти цялото лице, на празник се връзват по-нагоре, така че отварят лицето и част от косата. Ергените се стремят да се отличат със своята сила и ловкост чрез участието си в борби (пехливанлък) и надбягвания с коне (кошии). В тези състезания момците демонстрират умения, сръчност и физическа издръжливост и доказват пред момите и техните родители, че са годни да встъпят в брак. Така те наподобяват известните от миналото рицарски турнири. Дори и в кулминацията на общуването между младите, когато те заиграят общото хоро (алай), контактът между двата пола не е пряк. Ако се хванат ерген и мома, помежду си се хващат за кърпа, а не ръка за ръка.


На гергьовското хоро българските моми “набелязват” своя избраник. На този празник винаги се играе т.нар. ляво или куцо хоро. То е отворено и на него е позволено да се хванат един до друг момите и ергените. То се води от невеста кърмачка – добре е тя да е кръстена на светеца. Момите са измили косата си с роса или с дъждовна вода, за да расте дълга, буйна и красива. Те са я сресали под тополата, за да са красиви като нея. След това оставят косата си да се вее свободно, когато младежите ги залюлеят на гергьовските люлки. Ако пропуснат люлеенето, някои от тях рискуват да бъдат залюбени от змей или самодива. За да не ги хваща магия, с много смях всички заедно се претеглят на кантар. Най-вълнуващо е напяването на китките, които се вадят от котлето с мълчаната вода (носена от момиче, което мълчи по пътя и не дава на никого да пие от тази вода) и се наричат за женитба с определен момък.

В арменската митология Астих е богинята на любовта и зачатието. Тя била необикновено красива девойка. В нейна чест се отбелязва празникът на водата и розите Вартавар. На този ден хората се къпели в изворите, пръскали се взаимно с вода за здраве и се обръщали към боговете с молба да изпращат дъжд и плодородие, да предпазват нивите и градините от суша и градушка.
Арменците украсявали праговете на домовете си и главите на домашните животни със свежи клонки и цветя. Пускали гълъби да летят в небето като пратеници към боговете.