В традиционното турско семейство при раждането детето обикновено получава две имена: “малко име” или “име на пъпчето” (кючюк адъ и гьобек адъ) и истинско родово име, което се дава след тържествената петъчна молитва (езана) – кючюк хак езан адъ. Името, което се дава от бабата след отрязването на пъпчето – гьобек адъ, е първото. Преди да отреже пъпчето, бабата три пъти произнася свещената формула “Аллах акбер!” (“Аллах е велик!”) или името на пророк Мохамед, а след това името на пъпчето. Мюсюлманите по нашите земи придават голямо значение на езана. Вярва се, че дете, на което не е прочетен езан, след смъртта си не може да чуе телкин (заупокойна молитва). Ако детето до три дена след раждането си не е чуло езан и умре, в деня на страшния съд (рузу махшер) то не може да стане застъпник на своите родители. Дълбоко религиозните мюсюлмани вярват, че дете без име може да бъде заменено от шейтаните (дяволите).


По същия начин и до днес християните вярват, че некръстеното дете е особено уязвимо от злите сили. Старата традиция повелява кръстник (на арменски език гънкахайр) на детето да стане кумът, венчал неговите родители. При него се отива вечерта преди празника, като му се носят прясна питка, бъклица вино и печена кокошка. Той от своя страна приготвя пелена, окичена със сърмени и копринени шевици – т.нар. кумово платно. Неговата съпруга, кръстницата на детето (на арменски език гънкамайр), трябва да изплете повой. Това са и първите дрехи, с които се повива детето, след като свещеникът го извади от купела със светената вода. На този купел се придава особено значение. Например власите вярват, че ако две деца са изкъпани едно след друго в купела и едното от тях умре, другото също ще умре. Ако момиче е кръстено в същата вода, в която преди това са кръстили момче, а след него друго момче, като порасне, ще се омъжи за едното от тях. Според арменската традиция след като свещеникът помаже с миро детето, запитва три пъти кръстника: “Какво иска детето?” А гънкахайр отговаря всеки път с “Хавадк, хус, сер у мъгърдутюн”, което означава ”Вяра, надежда, любов и свято кръщение”.

След обяд на празника със специална покана в дома на детето се събират неговите роднини, близки и съседи. Всички носят дарове, но най-голям е дарът на кръстника. Според арменската традиция той подарява някакъв ценен предмет, по възможност от благороден метал. Сега той обявява тържествено името на детето. Приема се, че изборът на име зависи от волята на кръстника. Вярва се, че домашните не бива предварително да знаят името на детето, защото това би причинило нещастие в семейството.
По стара еврейска традиция, възприета и по нашите земи, обикновено момчето се именува на дядото по бащина линия, а момичето – на майката по бащина линия. В зависимост от пола си вторите деца получават съответно имената на дядото и бабата по майчина линия.