Обикновено задаващите се празници се очакват с приятни чувства. Възрастните се надяват да си починат и повеселят, а децата отрано се потопяват изцяло в празничната атмосфера. Защото, освен всичко друго, си представят и колко различни и хубави подаръци ще получат.


Много родители искрено вярват, че колкото повече положителни емоции осигурят на малкото си дете, толкова по-радостно и доволно ще е то. Не бива обаче да забравяте нещо много важно – при силни емоционални изживявания незрялата детска психика има своите предели на издръжливост.

Превъзбудата, провокирана от весели шумни гостувания, прекарването извън дома (ресторант, сладкарница), множеството подаръци, целувките и прегръдките от роднини и приятели..., често води до нежелани последици. Въпреки че мама и татко са имали най-добри намерения, резултатът далеч не е положителен.
Дядо Коледа е донесъл много подаръци на Мила. Не всичките обаче й харесват и най-важното – сред тях няма мобилен телефон (тя е на 5 години). Още същата вечер, разярена и разплакана, Мила изхвърля на площадката пред вратата част от подаръците – нека Старецът си ги прибере обратно!

Млади родители желаят хем да се повеселят в новогодишната нощ, хем малкото им дете да се наспи необезпокоявано. Решението е – когато синчето им заспи, да отидат у съседите и да го оставят съвсем само у дома. Става 12 ч. в полунощ. Започва празничната заря – стаята се изпълва със силни звуци и светлини. Детето се събужда стреснато и уплашено, но около него няма никой. В резултат на уплахата следва дълъг период на разстроен нощен сън, изпълнен със страхове, събуждане с плач, много трудно успокояване.
Друг случай. Семейство отива с компания да празнува в ресторант. Там е доста шумно и весело – вихрят се танци, кънти музика, пее атрактивна певица. Малката 2-годишна дъщеричка я съзерцава с възторг, става и отива при нея – и тя да пее... А след тази веселба идват дни и нощи на превъзбуда, появява се мъчително заекване.
Има понякога и забавни случки. Чест за всеки малчуган е да се снима с обожествявания Дядо Коледа, да пипне брадата му седнал в неговия скут, като обещае тържествено: “Ще си изяждам всичко!” Някои дечица обаче са озадачени. Йоана например задава въпрос: “Защо Дядо Коледа в детската градина беше с панталони, а у нас дойде с пола?” Истината е, че родният й дядо, за да не го разпознаят в тази роля, обвил краката си с чаршаф. Все пак не успял да заблуди напълно наблюдателната си внучка. А Мартин, след като е размишлявал върху личността на легендарната личност, си прави важен извод: “Аз знам какъв е Дядо Коледа – той е таен агент. Видях го как се преоблече в други дрехи.” Друго дете пък споделя, че иска да е еленът на дядото с червените ботуши, за да си избира най-хубавите подаръци...
Да се замислим и за тях. Всеки се радва да получи подарък, особено ако горещо е желаел нещо. Ще ви накарам да погледнете на тези жестове и от друг ъгъл. Когато са прекалено много, получени наведнъж, подаръците остават недооценени, детското внимание се разпилява, настъпва пресищане. Те могат да стимулират и някои нежелателни качества у детето, ако чрез тях възрастните се надяват то да изпълни нещо (да учи по-добре) или пък да се раздели с лоши навици и постъпки. Най-вероятно то ще започне да ги изнудва по този начин: “Ако ми купите това, тогава...” Известният детски психолог Хаим Гинът препоръчва следния принцип: наградите са най-полезни, когато се поднасят като изненада, защото така детето разбира, че вие сте го оценили положително за някое проявено качество или поведение.
Друг повод за подаръци е, когато постоянно липсващите родители (разведени, отсъстващи от страната за дълго, много заети с работа) се стараят чрез вещи да компенсират недостигащата на детето им близост и любов, да успокоят гузната си съвест. Често се случва децата им, лесно отгатнали техните мотиви, да излеят своите затаени чувства на болка и обида върху скъпите вещи – неуспешни заместители на най-важните за тях хора. Те яростно захвърлят и дори счупват подаръка, а някои направо го отказват и връщат обратно.
Празниците са нужни на всички – на нас, възрастните, но особено на децата. Когато те са преминали добре, задълго зареждат с енергия и светли спомени. Старайте се да не ги помрачавате чрез прекомерно емоционално натоварване или необмислени действия към малкото си дете. Весели празници!