Макар и оскъдни, съвсем ненаучни и доста нерационални да са били познанията на човека за бременността, той твърдо е вярвал, че първите три месеца са най-важните за вътреутробния живот. Общочовешка е практиката зачеването да се запази в строга тайна, защото, ако бъде нарушена магията на началото, би могло да се утежни успешното протичане на целия процес. Затова през първите три месеца от бременността християнките, мюсюлманките и еврейките не споделяли с околните за своето състояние. Рискът от спонтанен аборт можел да се избегне само ако се спазват редица правила и забрани, които са засягали поведението, храненето и общуването на бременната с околните.

В еврейското семейство се полагали особени грижи за невестата. Неразположенията, гаденето, наричано “conchento”, се посрещали с разбиране и внимание от околните. Познатите сред българите “прищевки на бременната” били спазвани дори от съседите, които носели от всяко сготвено ястие и на бременната, да не би от миризмата да й се е прииска да го опита. През този период били задоволявани дори и най-невероятните капризи на бременната от страх тя да не пометне.

В мюсюлманското семейство не са позволявали на бъдещата майка да яде пилешки или кокоши крилца, защото се страхували, че “плодът ще отлети от корема й”. За да роди здраво и красиво бебе, препоръчвали й да яде райски ябълки, при това да внимава да не изпусне дори едно семенце от тях на земята, за да не се разпилее хубостта на детето. Категорична е била забраната бременната да работи на свещените за Исляма дни, особено на Хъдрелез, защото се вярвало, че така рискува да роди сакато дете. Бъдещите майки били освободени от 30-дневния пост в месец Рамазан. Те не бивало да се сбогуват с близки покойници, за да не се роди детето с жълт цвят на кожата. Бременната е трябвало често да поглежда към слънцето, луната и звездите, за да бъде новороденото красиво като небесните тела.

При българите също са забранявали на бъдещата майка да ходи на гробища и да се грижи за сакати хора. Ако все пак това е било необходимо, тя трябвало да си завърже червен конец на лявата ръка. Идеята е да й се спестяват отрицателните емоции, свързани с болка и страх. Много се притеснявали от “уплах”, който можел да доведе до изхвърляне на бебето от корема на майката. Бременната е била съветвана, ако се уплаши, да пие три глътки вода, да си плюе в пазвата или да хвърли някакъв предмет през лявото си рамо. Притеснения са предизвиквали и страховете от непознати мъже, защото новороденото можело да прилича на тях, а не на баща си. Особени грижи се полагали за менюто, като се е забранявало да се яде месо от убито животно от страх детето да не прилича по нещо на животното – да има заешка уста, да е нямо като риба, да хърка като прасе, да е космато като глиган и т.н. Погрешна е представата, че до късна бременност невестата е работела на полето. Това са изключения, защото още при първите признаци на бременността тя е оставала вкъщи, където се е занимавала с по-леки домакински дейности.