В зората на цивилизацията борбата с природните стихии е била смисъл на човешкото съществуване. Страхът от неизвестното и необяснимото е подтиквал човека да обожествява природните явления. Принасяйки им в жертва плодовете на своя труд, той се е опитвал да ги умилостиви и привлече на своя страна. Поради тази причина е отъждествявал своя собствен живот с живота на природата. Затова, когато се ражда човек, се ражда една нова вселена. За старите българи това събитие е обвито с ореола на мистични вярвания и представи. То е свързано с богата гама от най-различни гадания и предричания.


Най-древната и старинна връзка, която се е правела между човека и природата, е представата за влиянието на звездите върху живота на човека. Колкото звезди има на небето, толкова са и живите същества на земята. С появата на нов човек изгрява и неговата звезда. Големите и ярки звезди показват бъдещето на велики и богати хора, а малките, едва мъждукащи светила са белег за беден и кратък живот. Хората се взирали в небето, за да открият своята звезда, макар и да са знаели, че ако я „улучат”, веднага ще умрат. Имало и магьосници, които умеели да свалят звездата на някого, за да го разболеят и убият. А когато падала звезда от небето, угасвал на часа и един човешки живот.

От всички небесни светила най-голямо значение имали луната (месецът) и слънцето. Според поверието те са двама братя или брат и сестра, които в началото били неразделни и осветявали земята с еднаква сила. Веднъж се скарали и били наказани да живеят разделено, като месецът загубил част от яркостта си и светел само нощем. Фазите на луната имали особено значение в ежедневния и обредния живот на българите. Периодите на новолуние и на пълнолуние се приемали като благоприятни за всяко ново начинание. Ако дете се зачене и роди при новолуние, ще бъде здраво, богато и щастливо, ако пък това стане на пълнолуние – ще е белязано със знака на величието и успеха. Но роди ли се, когато месечината намалява, ще боледува дълго и земният му път ще е кратък. Вярвало се е, че зла сила къса парчета от месечината, а тя, за да не умре, яде от новородените деца.
В българските народни вярвания върху съдбата на детето влияние оказва и денят на неговото раждане. Ако той е понеделник (първият ден от седмицата се възприема като нов ден – нов късмет) – животът му ще е белязан със знака на трудолюбието и земеделието. Човекът ще постига всичко в живота си благодарение на двете си ръце и макар и нелеки, дните му ще са дълги и честити.

Интерес представлява вярването за родените във вторник. При всички случаи се приема, че те ще са изключително нещастни, защото вторник е „неспорник”, лош, черен ден. В един случай детето много ще боледува, в друг – ще е без късмет. Някои хора, като видят сакат човек, казват, че сигурно е роден във вторник. Същото се приема и за дете, което има голям, грозен белег на тялото си или е с шест пръста на ръката или на краката. В някои краища на страната на дете – момче или момиче, родено във вторник, му слагат обица на лявото ухо, за да го предпазят от лоша съдба. Последният вторник преди началото на Велики пости се приема за предводителя на всички лоши дни в годината и се нарича „черен вторник”, „куц вторник”, „луд вторник”. Любопитното е, че в традиционните хороскопи и на останалите европейски народи вторник е неблагоприятен ден за раждане на дете. В този случай се изисквало задължително да се носи някакъв амулет, който да предпазва новороденото от злите сили.
Сряда се приема за половин ден, работи се само до обяд. В този ден се извършват и повторните бракове. А детето, родено в сряда, ще има късмет само наполовина. Добър ден за раждането на дете е четвъртък. Детето ще е щастливо, много ще пътува, ще види нови земи и нови хора, ще е мъдро и знаещо, както мъдри и знаещи могат да са скитниците. Ще е и благословено, защото в старите вярвания скитникът се е приемал за посредник и посланик на боговете. В петък се раждат търговците, защото „петък е пазарен ден”, затова много пари и стока ще минават през ръцете на родените в този ден. Но най-интересна е представата на българина за децата, родени в събота. Те са наричани „съботничави”. В митологичен план това е денят на мъртвите и на култа към тях. Тогава се извършвали погребенията, помените и жертвоприношенията. Хората, родени в този ден, са надарени с умението да виждат духове, да тълкуват пророчески сънища, да прогонват злите сили. Те са изключително чувствителни, затова трябва да носят някакъв амулет или талисман, който да пази живота и здравето им.
Неделята е празник и затова родените в нея са щастливи и късметлии. Те и без да работят усилено, постигат много в живота си, на тях всичко им спори, защото са родени на Божия ден.

Д-р Петя Банкова
Етнографски институт и музей – БАН