Този път ви предлагам монолозите на Лазара, на Лара и на Амбиция Златарева (3 в 1, т.е. кака Лара).

Лазара - Родена съм на ИНАТ! Аз съм дете на супербохемско семейство в града Пловдив. Нещата са се случили така, че основният бохем – бащата, се прибира в деня 28 януари към 4 сутринта развеселен. Бременната му жена, която още не е влязла в термина, решава да му отмъсти за това, че той се прибира по никое време и казва: “Отивам да раждам!” Ей така, абсолютно на инат! “Отивам да раждам. Ох-ох – ето, боли ме.” Това е сценка от нейна страна, за да му отмъсти, че цяла нощ не се е прибрал, като го накаже да не си ляга изобщо. И така тя отишла в родилния дом, изиграла как страшно много я боли. Естествено няма как да излъжеш лекар за всичко това, но специалистите оценили нейните “старания” да е актриса и я сложили на системи... Така съм се родила! Артистично и на инат!

Всъщност раждането ми не е толкова интересно, по-интересно е след това. Родителите ми избрали името Лазара, но през 74-та година не е имало такова име и започнали големи скандали за това, че детето не може да се казва Лазара, а трябва да е Лазарка или Лазаринка. След “подпалване” на хиляди връзки в Пловдив се решило, че детето на Клелия (така се казва майка ми) ще се казва Лазара… и после Лара.
Когато Лазара става на три години, бащата – актьор и бохем, е поканен да играе на софийска сцена. Лазара идва в София вече под името Лара!

Лара
По принцип съм била доста проклето дете, такова с ИНАТ. Баба ми и дядо ми са ми разказвали как на тригодишна възраст съм вдигала стол, за да ги бия. Когато баба ми е била прегорила филийките например, а аз не обичам да има черно по тях. В момента, в който съм видела пържени филийки или мекички с черно, съм вдигала стол, който може би е тежал колкото мен, и съм казвала: “Кръв ще се лее в тази къща!” Абсолютна проклетница!

Амбиция Златарева
Това е периодът, в който Лазара, минала през детската градина като Лара, се превръща в “Амбиция Златарева”. В първи клас, всички помнят – и съученици и роднини, как аз ходех половин час по-рано, защото исках АЗ да държа ключа за класната стая, за да мога АЗ да отключа. Ей така, за да съм първа! Някак си във времето, когато бяхме еднакви, с еднакви престилки, с еднакви униформи, моето желание да блесна и да съм различна се изразяваше в това да бъда някакъв отвратителен, амбициозен първенец. Ужасяващо дете!

Момчетата, любовта и футболът
Мисля, че бях вече във втори клас, когато известният сега репортер от “Господари на ефира” Дейвид ми предложи брак с пръстен от целофан. Това е първият ми брак. Много го харесвах, но не съм му го казвала...
Иначе играех много с момчетата и бях доста добра във футбола. Проблемът обаче се появи, когато момчетата ми казаха, че не мога да съм от техния отбор, защото са ми пораснали цици. Женките пък не ме пускаха в тяхната среда, защото съм си играела с мъжете. Така в седми клас беше първият ми сериозен сблъсък – на кукли ли искам да играя или на футбол.

Въображаемите приятели
Имах си въображаема сестра, която се казваше Маша, а въображаемият ми брат се казваше Антон. Говорех си с тях и заедно си ходехме на училище. Качвахме се заедно в трамвая и после се разделяхме. Всеки отиваше в своя си клас. Породени бяхме, с разлика... два-три месеца.
По наследство или не, дъщеря ми като малка имаше един период, в който тя беше Снежанка и заедно с нея отглеждахме седем въображаеми джуджета. Консултирах се и разбрах, че доста по-лошо е да имаш въображаемо куче – трябва да го извеждаш на разходка! А джудженцата… какво толкова – сервираш една-две чинии повече.

Лара и Лъжата
Много лъжех! И винаги лъжите бяха свързани с изключителното ми участие в българското кино по онова време. Ако човек проследи моите участия в българското кино в детските ми години, по моите думи ще се окаже, че Маколи Кълкин може пасти да яде и да ми гледа номера на фланелката. То не бяха филми, не бяха преживявания... Според мен всички знаеха, че аз лъжа, но ме оставяха да се вихря, понеже лъжите ми бяха като разкази с неочакван край.
Част от лъжите с киното се появиха, за да оправдая експериментите на майка ми с моята коса! Например тя искаше да си направи прическа в стил група Smokie, но, за да разбере дали на нея ще й отива, първо експериментираше с мен.
Подстригваше ме безобразно, след което решаваше: “А, тая прическа няма да ми отива!” Аз обаче продължавах да ходя в този вид… със Smokie на главата. И когато отидех на училище и ми кажеха: “Ау-у-у, защо си така!?”, казвах : “Ами сега снимам в един филм за шестте ястребинчета!” Нямаше такова нещо, но моята прическа беше като на Цанка и Цветанка… къси бретони и къса черта до ушите.

Ако за лъжите се раздаваха Оскари като за актьорски изпълнения, щях да съм носителка на не един приз! Ами аз заради моите лъжи взех две години за една. Завърших на 17 години, когато хората завършваха на 18. Просто защото лъжейки, излъгах пред всички нещо, което нямаше как да се върне назад.
Класната веднъж каза: ”Лазара, вие имате октомври месец толкова неизвинени отсъствия, че ако продължавате по този начин, трябва да станете частна ученичка.”
А аз скочих и импулсивно пред целия клас заявих: “Ами аз не ви ли казах, че ще ставам частна ученичка?” Класната: “Не, не сте ми казали!”
Аз: “Ами аз ще ставам частна ученичка, защото заминавам за Италия и трябва да взема две години за една...” Оттам нататък класната каза на директорката, колелото се завъртя и… аз трябваше да взема две години за една.

Актьорската фамилия
Баща ми, освен че играеше постоянно ролята на Дядо Мраз, докато бях дете, изигра и всички отвратителни образи в телевизията. Изигра всички фашисти, турци и зли герои. И когато от училище ни водеха в Младежкия театър, нямаше начин да не си отмъстят на мен за това, че баща ми е гадният глиган, който е разкъсал малкото зайче. В училище все някой казваше: ”А-а-а, баща ти е голям проклетник!” Той например е един от хората, които изпращат Левски на бесилката, както и един от гадните фашисти, които измъчват малкото нещастно момиченце в “Неочаквана ваканция”. Много съм си патила, че той играеше злите образи в българския театър и кино...

Дядо ми Лазар пък беше човекът, който инвестираше в моето бъдеще. Казвах му, че трябва да ми даде пари, за да отида на кино, а после ще му изиграя филма. Той ми даваше пари, аз си купувах каквото си искам, а след това му играех филми, измислени от мен.
А пловдивските ми баба и дядо оформиха още повече моя артистизъм. Любимата ми баба Зорка от малка ме водеше на опера и театър. Винаги ме приспиваше с истории за това как “…ти ще бъдеш голяма актриса и аз ще стоя на първия ред и ще казвам: “Боже, това е моето момиче!”
Живея във филм и не мога да му определя жанра. Дали е комедия, дали е черна комедия по Тарантино или някой ситком – такова едно многосерийно е и търпи развитие. Но не е като “Дързост и красота”!
При мен нещата се развиват бързо. На зрителите им е смешно, а героинята минава през хиляди препятствия и премеждия, които сама си създава. И… никога не пораства или когато пораства, не иска да повярва, че това се е случило.