Много преди "Сделка или не", "Сблъсък",  участието му зад кадър в продукции като супершоу "Невада" и "Риск печели, риск губи", преди да отиде, да поживее и да се върне от Лос Анжелис, и да отговаря за художественото осветление в киноцентър "Бояна", оказва се, Румен Луканов, е бил доста послушно малко момче. Прочетете какво ни разказа той за този период от живота си.


Детски спомен
Имал съм най-хубавото детство. По цял ден бяхме на двора между кооперациите. Играехме на топчета, гоненица, жмичка, катерехме се по дърветата, беряхме череши и всичко, за което  децата  мечтаят. Сега като се връщам назад в спомените, ми става мило и приятно.


Големият брат
Имам сестра, казва се Весела и е по-малка от мен с шест години. Много я обичам и винаги, когато се налагаше, я защитавах като по-голям брат. Тя винаги се опитваше да ми подражава. Разбирахме се чудесно като деца – аз си имах момчешките играчки, а тя нейните си кукли. И до момента сме първи приятели и разчитаме един на друг.


Румен от "Шишман"
Първото нещо, което ме научиха майка ми и баща ми беше отговора на въпроса как се казваш и къде живееш? И на сън да ме бутнеш го знаех: Аз съм Румен от "Шишман"4!


В името на мира
За да няма сърдити от дядовците, тъй като съм бил първородния внук и в двата рода, родителите ми взели решение да ме кръстят с неутрално име.


Вкусът на детството
Дете съм на работещи родители, гледали са ме детските ясли и градини. През ваканциите най-обичах да ходя при Маминка и Дядо на вилата в Симеоново. Все още си спомням панираното пиле и пържените картофи, вкус, който не се забравя.


Престъпление и наказание
Най-голямата си пакост извърших в пети клас. Ритахме в двора на Руското училище срещу нас и с един силен шут счупих прозорец. Извикаха милиция и ме заведоха в нас, където ни посрещна баща ми. Спомням си, че тогава бях по-уплашен от милиционера, не толкова от реакцията на баща ми. В крайна сметка всички разбраха, че не е било нарочно, но въпреки това ми бе наложено наказание. С парите, които си бях събрал от рождени дни и Нова година, платих за прозореца.


Като порасна искам да съм каубой!
Най-далечният ми спомен е как с баща ми отиваме да гледаме каубойски филм в киното до нас - „Студентски дом” на площад „Цар Освободител“. Филма се казваше „Кет Балу“, аз бях едва на пет годинки, страхотно се впечатлих и реших, че искам да стана каубой.


Без котка, с котка
Много обичам котките. Спомням си, че точно когато исках да докарам едно коте от улицата вкъщи, майка ми беше бременна със сестра ми и нямаше как. По-късно, когато сестра ми вече порасна, мен ме интересуваха други неща. Така, по стечение на обстоятелствата, нямахме домашни любимци като деца. Сега моето семейство има сиамска котка, която е много привързана към синовете ми и спи редовно или при Франк, или при Матю.


Скъпоценни моменти
Въпреки, че целия ни живот, до появата на децата, е своеобразна подготовка за тях, човек  никога не може да е напълно готов да стане родител. Без значение колко книги сте прочели и колко  напътствия сте получили от роднини и приятели. Сега не се сещам за момент на трудност при отглеждането на нашите деца, може би съм ги забравил и съм запечатал само моментите на радост, и любов към тях. Помня обаче, първия път, в който ги видях и двамата. Това е била най-голямата ми радост! Едни мънички създания, които нищо не могат да направят сами и разчитат на мама и тате. Те са всичко за нас на този свят!

Добро възпитание
Житейския урок е само един и със съпругата ми Ина ги възпитаваме в тази наша максима. Трябва да бъдат добри хора, да са състрадателни, да помагат на другите и да умеят сами да се учат от грешките – своите и на другите. Най-важно обаче, е да са добри ХОРА.