Тити Папазов – треньорът на баскетболния отбор “Левски-Екопетролеум” през погледа на сестра му Мариела Тя е с три години по-голяма от него, но до ден-днешен, като търсят Тити Папазов, я питат: “Къде е батко ти?” Разгърнете стилния училищен Албум на славата на старото софийско 127-о училище. Ще се натъкнете на две интересни снимки на най-известните му възпитаници. Едната е Надежда Михайлова. Другият е Константин Папазов. Сестра му Мариела е категорична: “Той не обича да губи никога.”
Що за бебе е бил човек, сключил брак не в ритуална, а в спортна зала?
Аз естествено нямам личен спомен от раждането на брат ми. Според мама няколко пъти съм го обръщала от люлката и той падал долу. Тити проходил твърде рано – на 11 месеца, а аз – на година и нещо. За сметка на това съм проговорила още преди 11-ия месец. Отначало Тити беше кротко бебе, но с годините ставаше все по-палав. Майка ми го е водела в градинката, където сега се извисява НДК, и за да го опази, се налагало да го привързва с дълго въже за пейката! Така Тити хем лудувал и обикалял, хем не се отдалечавал на опасно дълго разстояние. Като поотраснахме, непрекъснато играехме заедно, а аз, макар и по-голяма, никога не съм била тарторката. Всички игри бяха под формата на съревнование. Той не обича да губи никога – в баскетбола, на карти... В игрите винаги искаше да се налага, все да става неговото. Инат е и до днес.


Като на първо дете в семейството на Мариела й били спестени омразните детски ясли. Братът обаче трябвало да ходи, понеже и двамата родители работели усилено. Яслите се намирали съвсем близо до дома им на ул. Ангел Кънчев…
Отначало Тити беше любимец на учителките, но после започна да прави бели – веднъж лелката завела децата на разходка в градинката и той помъкнал да вози на въженце нещо по улицата… Взряла се лелката и с потрес установила, че това не е някакво невинно влакче, а изтръгнатият от кабела стар черен телефон, който минути по-рано кротко стоял в стаята на персонала на яслата. Всички деца получавали поощрителна червена точка за послушание, а той, горкият, все няма. “Тите, защо нямаш, бе, тате, и ти червена точка?” – го пита баща ни. Брат ми отговаря: “Толкова бях добър, че не са ме забелязали.”

Константин Папазов–Тити е кръстен на дядо си Костадин по майчина линия, разказва сестра му Мариела, която пък едновременно носи името и на двете си баби – Мария и Елена. От малък Тити е с остър ум и силно чувство за хумор. Наследил го е от двамата дядовци.
По майчина линия родът ни е генералски – дядо ни Костадин Чешмеджиев е бил царски генерал. Бил дежурен при раждането на престолонаследника. Другите ни баба и дядо Елена и Минчо бяха учители – той бе математик. Техният син и наш баща също има афинитет към математиката, но всички го познават като треньора и съдията по баскетбол Стефан Папазов. На младини се е състезавал в родния си град Казанлък. Майка ми Радка Чешмеджиева – Папазова беше преподавател по немски език в Алианса. И двамата с брат ми учехме немски там, но от 4-годишни сме отраснали по спортните зали…
И двете деца продължили по пътя на семейството – макар че не бил ярък отличник като сестра си, Константин Папазов с лекота се справял с училището, използвайки само една тетрадка. Преди да постъпи в Техникума по електроника, страстта му към баскетболните първенства и честите отсъствия му костват еднократно намаляване на поведението. Като ученик е тренирал и футбол в ЦСКА.
С годините Тити ставаше все по-бесен… В шести клас той участва в култовия детски телевизионен сериал “Неочаквана ваканция”. В родното ни 127-о училище дойде екип да избира деца за филма и харесаха него. Първоначално сценаристите искаха главната роля да бъде изпълнена от момче и Тити учеше текста на главния герой Васко. После обаче решиха ролята да се изиграе от момиче и избраха Албена Чакърова. Снимките продължиха дълго и той много се беше запалил. Тогава се наложи да се научи да язди. “Актьорският” му период беше най-щастлив заради факта, че не беше задължен да се подстригва два пъти месечно както другите деца – изискване в униформените времена.
Като момче Тити умеел да пази тайна и да не топи другите. Още от детската градина той винаги бил център на внимание и децата слушали повече него, отколкото учителките.
Майка много се стесняваше, понеже те й бяха колеги. Имало е даже случаи да изпрати мен на родителска среща в качеството ми на отличничка, за да умилостивя преподавателите. Парадоксът е, че днес в аналите на нашето училище – архиви, снимки и годишнини – всички помнят него, палавия, а не мен, отличничката (Смее се – бел. авт.).
Мариела помни детството им с безгрижието – цели тумби деца се събирали пред блока и играели на стражари и апаши, жмичка, кралю-порталю… Родителите им често ги водели в ресторант “Спортна среща”. Докато големите седели около масата, Мариела и Тити тичали по стадиона. Баща им все ги подканял да се състезават – насаждал у тях усещането за спортсменство, за съревнование. Мариела и Тити създават свои семейства в една и съща година – 1997. Сватбите са през няколко месеца.
Той се ожени на 21 юни и аз му бях кума с българската баскетболна легенда Георги Младенов. Бракосъчетанието се проведе… в зала “Универсиада”. Тити не искаше да отиде в ритуалния дом, затова служителката се нави да дойде “на негов терен” и да го ожени за Маргарита Папазова – баскетболистка от “Левски”. Преди церемонията специално формирани отбори играха показни волейболни срещи – една от които мъже срещу жени. Всеки състезател получи за спомен специален екип с имената на младоженците и датата на сватбата. Тити и Маргарита вече имат син – Александър, който се роди в клиниката “Свети Лазар” през 2003 г. Два часа след раждането го видях – приличаше повече на снаха ми, отколкото на брат ми. Сега обаче одира кожата на Тити – рус със сини очи. Мимиките им са едни и същи. Техният семеен приятел – футболистът Сашо Александров-Кривия, е убеден, че малкият е кръстен на него.
Втората сватба е на 13 октомври в църквата “Св. Седмочисленици”. Съпругът на Мариела се казва Андрей Тошков. Двете семейства са непрекъснато заедно.
Имаме двама прекрасни близнаци на 2 години и няколко месеца – единият, Лъчезар, е кръстен на свекър ми, а другият, Константин, носи името на брат ми. И знаете ли защо? Той беше по-неспокойното бебе, което непрекъснато ме риташе от едната страна на корема и после се роди с дупето напред. Когато лекарката ми го показа, аз му отредих да се казва като брат ми… детето е досущ с характера на Тити!

Прощъпалниците
Тити Папазов взел топката. С лявата ръка.
Навремето в училище се опитваха да отучват децата да пишат с лявата ръка, което обаче не им се удаваше, понеже то си е генетично.
Мариела Папазова взела книгата.
Завършила съм Класическата гимназия, след това история и богословие. Преподавала съм средновековна и християнска култура, а впоследствие се захванах със спортна журналистика – първо в “Дарик-радио”, после в ББТ.
Синът на Тити – Александър, взел телефон и пари.
Дано наследи енергичността на баща си.

Константин Папазов
Роден е на 17 юли 1967 г., зодия Рак. Треньор на баскетболния отбор “Левски-Екопетролеум”. Бил е треньор на националния отбор по баскетбол. Бил е президент на “Славия” и влагал лични средства за доброто на отбора.
1997 е щастливата година на Тити – тогава момчетата му стават шампиони на България и носители на купата, тогава е и сватбата му.
Баскетболът е неговата изключителна страст. Сестра му казва, че след раждането на Александър “емоциите малко се тушираха”.