Какъв би ви изглеждал човекът с най-перфектното тяло на планетата? Потомствен безмозъчен “назобан” билдър с начално образование и поне милиондоларова сметка, евентуално с невербални кинороли и огромни шансове да стане губернатор на американски щат...? Ако това беше историята му, нямаше да четете тези редове. Първо, защото Миро е българин! И историята му е съвсем друга. Майка му Стефка и баща му Людмил са... химици и той въпреки (или именно заради) това не е привърженик на присъствието на Менделеевата таблица в ежедневието на спортиста. За пръв път във фитнес зала влиза 13-годишен, понеже бил твърде слабичък и крехък, което не се нрави на никое момче, превръщащо се в мъж и заглеждащо се все по-често в огледалото.


Представям ви Мирослав Йончев: висок 188 см, тежи 83 кг, на 23 години, работи като треньор по фитнес. Зеленият милион все още е мечта (“...може би... един ден...” плюс тайнствена усмивка и зареян поглед – бел. авт.), а амбиция да става губернатор (или по нашенски главсек или кмет) чрез мускули няма. (“Родната политика не ми е по вкуса, въпреки че уча политология.”)

Роден е на 4 януари. Няма братя и сестри. “Това не ми е липсвало, понеже съм отрасъл с братовчедите ми Роси и Светльо. А когато идваха празници, всички подаръци бяха за единственото дете вкъщи! Рожденият ми ден е близо до Коледа и Нова година и подаръкът обикновено се утрояваше. Майка ми и баща ми много пътуваха и част от възпитанието си дължа на дядо Стоян и баба Пенка. По цяло лято съм изкарвал с тях в Пирдоп.

“Майка ми не харесва попрището, в което се изявявам

Винаги е искала да стана “книжен плъх”, отличник – вечер ми правеше диктовки. Бях пълничко дете и съучениците ми ме тероризираха. В четвърти клас чашата преля. Амбицирах се да им затворя устата и започнах – плуване, лека атлетика, футбол. Отслабнах – на 13 години тежах едва 50 килограма.”


Майка му се притеснила (съвсем основателно) и завела Миро в една от малкото тогава фитнес зали, за да може той да налее килограми под формата на мускули. Насочила го да тренира непознат, почти забранен спорт. “Културизмът най-видимо променя тялото. Резултатите се появиха много бързо. Започнах да осъществявам мечтата си.” На 15 години Миро вече се състезавал и преди да навърши 20, събрал множество титли, сред които Мистър България. “Другите деца ядяха пици и шоколади, а аз си носех бурканчета с ориз и месо... Лишения и дисциплина, които никога не са ми тежали.”
Преди фитнеса обаче на Миро не му били чужди ленивостта (“Закъснял съм дори за собственото си раждане”) и лакомията. Като дете обичал да се тъпче не с корекомски лакомства, а... с “Балканска” храна. Става дума за ястията, които се сервирали в пластмасови кутии на пътниците на Авиокомпанията “Балкан”. Дядо му работел там и носел на момчето вкуснотии от борда, които идеално се комбинирали с бабините катми. “Преяждах с храна от самолетите, а другото ми любимо ядене до късна възраст бяха детските храни в бурканче – умирах за тези с вкус на риба.”

Миро има ясни като бял ден спомени от времето преди да проходи:

пясъчника и мекичарницата в ж.к. “Люлин”, къщата в Пирдоп, разходките... Тригодишен попада в детската градина, която определя като “най-омразното нещо, което ми се е случвало в живота: кандърми, рев, не можех да свикна. Не стига това, ами ме записаха и на алианс още в предучилищна възраст. Сутрин на градина – примерен, тих и кротък. Следобед на алианс – диво дете, изразходващо насъбраната отрицателна енергия на послушанието!”
Сред любимите му играчки никога не е бил прословутият съветски комплект “Млад химик” – въпреки професията на родителите му. И до днес Миро е категоричен, че “между спорта и науката химия няма и не може да има нищо общо”.

Блиц интервю

Има ли спортисти в рода ти?
Не – баща ми е играл футбол като студент.

Кога си проходил и проговорил?
Доста по-рано от всички съседски деца!

Когато стана Мистър тяло, впечатли с мъжка сила два милиарда ТВ-зрители (половината от тях китайци)... Кога за пръв път демонстрира мускули?
В родилния дом “Шейново” – бил съм най-буйното бебе и се е налагало да ми връзват ръцете, за да не шамаросвам акушерките, докато ме обслужват.

Шегуваш ли се?
Не.

Имаш ли травми от спорта?
Пет счупвания на крака и няколко пъти скъсан мускул на трапеца. Последната ми травма е на пръста на крака. Мой конкурент на конкурса в Корея, уж случайно, зверски ме настъпи в съблекалнята, щом разбра, че не е носителят на престижния приз.

Какво си взел на прощъпулника?
Иглата и конеца. Така и не станах шивач, но стъпих на модния подиум... Освен това се научих да довършвам всекиго и всичко, което съм си наумил – от игла до конец.

Кой те научи да сбъдваш мечтите си?
Дядо ми Стоян. Той е военен и работеше като главен техник на самолетите. Не успя да осъществи мечтата си да го направят пилот – по политически причини го оставиха техник до пенсия. Неговият пример ме амбицира да преследвам целите си от най-ранна възраст.

Кариера
Мистър България 2003 Мирослав Йончев е моделът с най-добра физика в света – титлата заслужи през лятото на 2005-а на световния конкурс Manhunt International в Южна Корея.

  • Световен шампион по фитнес в Москва за 2003.
  • Вице-Мистър Вселена по фитнес в Хановер за 2003 (впрочем именно там изгрява звездата на Шварценегер!)
  • 5-о място на Европейското първенство за младежи – Бърно 2003; 2-ри в генералното класиране за тяло.
  • Звездата на националния ни отбор по фитнес е и лице на най-известната американска фирма за спортни храни.

    Мироглед
    Политолог с английска гимназия.

  • Избран от Азиатската здравна коалиция за лице на международната кампания на ООН за борба с лимфома.
  • Приятелката му се казва Симона. Съжителстват без брак от 4 години. Тя е студентка по биология.
  • Смята, че българските атлети нямат дълъг спортен живот “... заради баничките и бозата. Трябва да се научим на хранителен режим. Природосъобразните навици се култивират още в утробата и зависят най-вече от майката.”