През вековете отношението на човека към природата се променя съществено. В първобитното общество чевекът се смесва с природата, в средновековното не й се противопоставя, а в съвременното се опитва да я наподобява. С пожелание за здраве, сила и мощ днешните български деца получават традиционните имена Вълчан, Вълко, Гълъб, Гълъбина, Славей(я), Сокол, Орлин. Отдавна забравена е предпазната функция, която тези имена са имали. Днешните бременни не мислят, че така защитават бъдещото си дете от зли сили. Те се надяват в по-голяма степен да придадат оригиналност, затова много често избират и преводни имена с тези значения, като Лионела, Лион, Леон, Лео, Леонард (от латински език “лъв”), Лариса (от латински език “чайка”), Джема (вероятно от еврейски “див гълъб”) и Йон (от еврейски “гълъб”), Мелиса (от келтски “пчела”), Лея (от еврейски произход, със значение “газела”), Урсула (от латински “мечка”), Линда (“змия”) и Рона (“тюлен).
