Тайнството на родилния акт е тревожело умовете и сърцата на хората от прастари времена. Всички народи в Европа са създавали комплекси от обичаи и вярвания, чрез които са се опитвали да предричат или да гадаят бъдещата съдба на новороденото. Едни от сигурните начини за това били отделяните при раждането плацента на родилката и ципа (риза, ризница) на новороденото. Психологическото обяснение може да се потърси във връзката между плацентата и новороденото, като различните магически действия с нея имали за цел да въздействат върху живота и съдбата на новия член на общността. Така например в Косово и в Хърватска закопавали плацентата в земята, в Словения – под прага на дома, в Македония – зад дома, в двора, като внимавали да не я изяде някакво животно или върху нея да не попадне мъжки поглед. В Италия наричали плацентата “ризата на Мадона” и след изваждането й я слагали под постелята на родилката, за да се прекратят болките й и кръвотечението. След това обаче я унищожавали, като я закопавали в земята, защото вярвали във връзката между нея и новороденото и се притеснявали, че чрез нея някой може да му навреди.

По принцип всички в Европа приемали, че парченце от плацентата може да служи като лекарство или амулет, затова дълго време след като ражданията започнали да се извършват в болнична обстановка, хората искали от докторите да им предадат плацентата на родилката. Българите вярвали, че по плацентата може да се предскаже колко деца още ще има майката. Те внимавали някой да не открадне парченце от тази тъкан, защото по този начин може да отнеме плодовитостта на жената.

В Сърбия сушели на огнището или на комина плацентата и я запазвали скрита в сандък. Ако искали жената повече да не ражда, заравяли част от плацентата на единия бряг на реката, а другата – на срещуположния, или пиели вода с настъргано копито от муле в нея.

Определено символично значение имало раждането на детето в “риза”. Италианците наричали такова дете “nato vestito” – родено в дрехи, и вярвали, че то ще бъде богато. В Сардиния обаче, за да запази добрия късмет на бебето си, родилката трябвало да поиска безвъзмездно от някоя съседка толкова ленено платно, колкото е необходимо, за да се ушие истинска риза на новороденото.

Всички смятали, че дете, родено в “риза”, ще бъде силно и здраво. Българите изсушавали парченце от “ризата” върху листа от босилек и я слагали в кожена торбичка, като по този начин правели амулет срещу зли сили. Турците вярвали, че такава муска пази от шейтани (дяволи) и от куршум. В Черна гора смятали, че дете, родено в “червена риза”, ще стане магьосник, а в бяла – лечител. В Хърватска внимавали някой да не открадне ризницата, за да не се разболее бебето, или да не я хвърли в огън – знак за сигурна смърт в семейството. Германците обръщали внимание на остатъка от “бяла пелена” върху главата на детето, която те наричали “щастлива шапчица”. Те я вземали, изсушавали и превръщали в прашец, който слагали в кашата на бебето. Вярвали, че по този начин му осигуряват щастие и благополучие.