Антония Първанова (не), Антонина Стоянова (не)... и понякога (бинго!) – Антония Григорова. Така върволицата всякакви хора, звънящи денонощно отвсякъде и по всякакви въпроси, търсят основателката на списанието, чийто сто и двадесети брой държите в ръцете си. За по-близките е Тони. Според майка й е кръстена на литературния герой Антоан от семейство Тибо, докато според баща й (неофициална версия) е Антония – на баба си Дона. “Майката на баща ми се казваше Цветана и той настоявал да ме кръстят Цвета. Аз мисля, че това име никак нямаше да ми отива, но го харесвам и затова години по-късно го дарих на първата от двете си племенници, на която станах и кръстница.”

“Д-р”
24 юли, софийската болница “Шейново”, дворът. Жега, човешко стълпотворение и голяма радост. Голямо събитие: някъде по етажите с разлика от няколко минути се раждат две деца – нашата Тони и... синът на футболната легенда Гунди.


“Така и не се запознахме с Андрей, чийто баща пък бил извън България, когато бебето се появило на бял свят. Но пък съм се радвала на едно знаменателно посрещане – все едно и аз съм отроче на звезда, нещо нетипично за обикновените докторски бебета.”
Майката на Тони – д-р Вичка Филипова, работела като педиатър в Дулово (средата на пътя Шумен–Силистра). Малката била отглеждана сред сновящи насам-натам бели престилки – ту в сърцето на Добруджа, ту в полите на Витоша. “Израснала съм по лекарски кабинети, дори домашните си пишех по време на нощни дежурства – все нямаше кой да ме гледа. Не помня куклите и парцалките, но помня ревящи бебета и миризма на болница. Веднъж, шестгодишна, отворих вратата на манипулационната и видях мама, която правеше пореден опит да включи система в главата на едно малко бебе. А отвън седяха пребледнелите майка и баща на болното дете. Не знам дали бях уплашена, но бях втрещена и омагьосана... завинаги.”

Години по-късно Тони мечтае да учи журналистика, но заобикалящата среда все пак води към Медицинския факултет на Медицинската академия, където научава всичко за живота като... такъв.
Когато на 22 март 1996 г. заедно с няколко ентусиасти (трима от които още не са я изоставили) издава първия брой на “9 месеца”, д-р Григорова прави опит да съчетае призванието на стетоскопа със силата на перото.

“Само и самотно
дете съм. Всичките ми приятелки от махалата си имаха братя, а най-добрата ми приятелка си имаше цели двама! Бързах да си науча уроците и отивах у тях дружно да свършим къщната работа. Не че у нас нямаше работа, но беше скучно – дори и котка нямах... Всяка сутрин на масата ме чакаше приготвена закуска и бележка – какво да си стопля за обяд. Не исках дори да хапна, изхвърлях намазаната филия през прозореца, без дори да ме е грижа, че майка ми ще я види на прибиране долу на плочника, ще отвори хладилника и ще въздъхне, че пак нищо не съм яла.”
Израснала е близо да стадион Герена, в софийския квартал Подуене, в къща с двор, където освен кокошки имало един огромен бял и доста проклет петел, който системно нападал нашата гордост. Отличничката Тони все оплаквала сложните си отношения с петела и развила почти хронична невроза как точно да се прибира от училище. Родителите й не вярвали до деня, в който петелът нападнал баща й и след това набързо се превърнал във вечеря. “С баща ми не бях твърде близка. Сега, когато пораснах, повече се сближих с него. Авторитарния си характер дължа на майка ми, която е истински, праволинеен и безкомпромисен представител на зодия Козирог. Отдавна е пенсионерка, но продължава да лекува деца, предимно дистанционно – по телефона.” Тони не може да забрави драматичните лекарски консилиуми, когато боледувала – понякога дори светналият поглед от обикновена детска превъзбуда се възприемал като “Олеле, ти ПАК си с температура!” Назначавали се и купища лекарства, разбира се – неизбежно за ерата на антибиотиците...

Почти Златно момиче
От възпълничко бебе Тони се превръща в кльощаво, злоядо малко дете. През ваканциите, които прекарвала в Дулово, дядо й Стоян я “подсилвал”, като измислял всевъзможни начини да разпали апетита й. Най-ефективният бил да я храни при животните. Вместо “една лъжичка за мама, една лъжичка за тате”, използвал “една лъжичка за кокошката, една за прасето, една за козлето... и една за кучето”. Тони признава, че най-хубавите й детски спомени са свързани с Дулово... както и най-знаменателните бели, разбира се. “В София бях оставена на самотек. Липсваха ми страничните занимания. Нито рисуването, нито пианото ми потръгнаха... ами все нямаше кой да ме води и да ме взема от уроците... и добрите намерения и планове просто пропадаха. Върхът беше художествената гимнастика. Бъдещите (тогава) “Златни момичета” правеха първите си тренировки до нас, в залата на Герена... а нашите просто не ме подкрепиха, когато ме избраха да тренирам – щяло да се отрази на успеха ми в училище...Е, и тази моя мечта завещах на кръщелницата си Цвета, настояща националка в ансамбъла под опеката на “наборката” ми Лили Игнатова.”
И в детската градина се срещали паметни личности. Едно от най-верните й другарчета бил небезизвестният сикаджийски бос Димитрий Руснака (лека му пръст!). Тогава му викали Димачката. Любимият му номер бил да слага червеи в цвичките на добронамерената (по това време) Тони. “Пищях като за световно, но иначе си бяхме приятели. До осми клас учихме заедно, после той (както се казва)… попадна на хора и стана човек.”
Може би вдъхновена от червеите, Тони “си го връщала” на... креслата в чакалнята на детската консултация в поредното медицинско заведение, в което работела майка й. Със спринцивка, пълна с вода, Тони самоотвержено биела инжекция след инжекция в грозната, черна, направена от изкуствена кожа многострадална поликлинична мебел. “От скука го правех и седалките неусетно подгизваха. Чакащите все се опипваха отзад след ставане от седалките на път към докторския кабинет! Абе, не беше смешно... май!”

Орисия

  • Тони е родена на Успение на Света Анна – майката на Богородица.
  • Първият брой на “9 месеца” излиза в навечерието на Благовещение.
  • Основателката на списание “9 месеца” посвещава труда си на Божията майка.
  • Мечтае за дъщеря, която да кръсти Мария. Каре 2 Бебе Тони
  • Д-р Антония Григорова се ражда с тегло 3.200 кг и с ръст 51 см.
  • Първата й дума е “тя-тя”.