Обясним и вечен е страхът у човека пред неизвестната и неочаквана опасност, която би могла да навреди на новороденото дете. Особено уязвими са родилката и бебето през първите дни след раждането. Затова, облечени в митологични образи, пред тях се възправят страховити същества, които носят болка, но и надежда за оцеляване.


Старите българи вярвали в зли духове, наричани нави (арменки, лехусници, шумници, еврейчета). Етимологията на названието нави, разпространено и сред други балкански народи, ни отвежда в света на мъртвите. Според народното вярване в този зъл дух е превъплътено мъртвородено дете, некръстено или умъртвено по насилствен начин. То се явява при хората като голо пиле, без перушина, голямо колкото орех. Нощем кръжи над комините и покривите на къщите, писука, свири или плаче като дете и напада родилката и новороденото до 40-ия ден от раждането. Тези духове могат да отнемат млякото на родилката или съня на детето й. Могат да вземат сенките им и да ги отнесат отвъд морето.

Времето на действие на тези зли сили е от залез слънце до първи петли (около 1 ч. след полунощ). Тогава е абсолютно забранено за родилката да излиза сама извън къщата, да посреща непознати гости, да оставя пелените на детето на простора, да стои близо до огнище или огън. За да прогонят злите сили, хората запалвали рог от коза, до вратата поставяли керемида с жар или катран, чиято миризма пропъждала навите.
За да спасят новороденото от лехусите, арменците му завързвали синьо манисто, с формата на око, на дрехата. За мюсюлманите един от начините да се предпази новороденото от влиянието на злите сили е да му се направи муска. Общоизвестно е вярването, че някои новородени бебета имат тънка ципа по тялото си, наричана риза, ризница, кошуля или гюнек (турски). Тази риза се измива, осолява и изсушава върху листа от босилек. Парче от нея се зашива в дрехата на момчето, когато заминава далеч от дома. Мюсюлманите носят това парченце на ходжата. Той чете молитва, прави заклинание, пише арабски думи върху нея и прави муска, която наричат хамайли или калазън. Тя пази своя притежател от куршум и шейтан (дявол).

Евреите никога не оставяли детето само в стаята, докато не се навършат 30 дни от раждането му. Те връзвали над люлката синя панделка, сини синци или глава чесън. Когато детето поотраснело, връзвали на шията му кемеа (муска, в която се слагала скилидка чесън) и пергаментче с някаква молитва. Тази муска имала чудотворната сила да отблъсква всяко зло или уроки (айнараха) от новороденото. А ромъните наричат самодивите албиле и също се стремят да спечелят тяхното благоразположение спрямо новороденото. Те не стъпват на места, за които предполагат, че са обитавани от тези същества, като каналите с течаща вода, капчуците и кръстопътищата. Не простират пелените на бебето върху клоните на крушово дърво.
Единствено познанието може да смекчи страховете и предразсъдъците. Колкото повече информация натрупва човек, толкова по-нови и модерни са неговите страхове и предразсъдъци. Дано и надеждите са по-силни и устойчиви.