Един от най-интересните обичаи, свързан с първата година от живота на детето, е неговото подстригване, наречено в българската народна култура “стрижба”. Няколко дни преди определения ден, който трябва да е празничен, майката поканва кръстника на детето. Той трябва да приготви голям подарък – дрехи и меден съд. В деня на стрижбата в къщата на детето се подготвя богата трапеза и затова добре е обичаят да не се планира за периода на постите. В средата се поставя украсена с фигури от тесто и горена захар бяла погача, върху която има чаша с мед, три класа ръж, стрък босилек и перо от птица. До погачата кръстникът оставя шапчицата, която е купил за своя кръщелник.


Самото подстригване на косата е магически ритуал. В дясната си ръка кръстникът държи чисто нови ножици, които трябва да останат за сватбата на детето, а в лявата – ръжените класове, босилека и птичето перо, направени на китка. Той топва китката в меда, намазва кичур коса и благославяйки го, отрязва. Така детето се подстригва четири пъти на кръст – най-напред отдясно, след това отляво, после отпред и накрая отзад. Последният кичур се отрязва от темето и се хвърля в чаша червено вино.

Всички поканени трябва да оставят по една пара в тази чаша. Малко момченце с живи родители взема парите в шепите си и ги обръща три пъти в прихлупените си ръце, като благославя: "Да се събират, да се множат – за годеж и за сватба!"
Специално внимание се отделя на първата отрязана косица. Тя не бива да се изхвърля, защото се вярва, че птица може да я отнесе в гнездото си и детето ще страда от главоболие през целия си живот. Част от косата се зазижда на високо място в оградата на къщата – да порасне детето високо на ръст и да отиде на "високо" място. (Интерес представлява фактът, че тази практика е добре запазена и днес сред потомците на някои индиански племена, обитаващи Южна Америка.) Друга част от косата се заравя в корените на плодно дърво и трендафил – да е плодовито детето като дървото и красиво като цветето.

Така постъпват българите мохамедани. Понякога косата се слага в две орехови черупки, които се мушват в мравуняк – да има детето много внуци и правнуци. В някои случаи един кичур може да се изгори в огнището, защото се вярва, че както гори косицата, така ще изгарят от копнеж по момчето или по момичето всички избраници на сърцето му.
Тези практики, свързани с отрязаната коса, са разпространени по цял свят. Общочовешка е представата, че косата на човека е изключително важна част от неговото тяло. Тя може да е обект на различни магически действия и заклинания, символ на силата и мощта на индивида и ако попадне в лоши ръце, може да има болестотворни и смъртоносни последствия. Българските евреи пазят първата отрязана косица на детето в специално направен за тази цел медальон. Древните траки били погребвани, като първата им коса се поставяла редом до най-скъпите вещи, които имали приживе.