Според българската народна традиция даването на име на дете е един от най-големите празници в живота на човека. В обичаите и обредите около това събитие по изключително сложен и интересен начин са преплетени останки от древни езически вярвания, облечени в “дрехата” на православната религия.


В миналото кръщението на дете се е извършвало в първите 40 дни от раждането. То се е правело винаги в неделя или в деня на някой голям християнски празник. Ако детето е болнаво, кръщавали го в деня на раждането му поради страха да не умре некръстено. Днес според предпочитанията на родителите кръщенето се прави, щом детето навърши шест месеца, една година или даже по-късно. Могат да се кръщават и възрастни. Не са редки и случаите, при които се прибягва до ритуала, защото мъжът или жената иска да сключи църковен брак, а за него се изисква свидетелство за свето кръщение.

Старата българска традиция повелява кръстник на детето да е кумът, венчал неговите родители. Навремето това кумство се е предавало през поколенията и е било едно от най-стриктно спазваните родства. Днес тази традиция може и да не се спазва, особено ако при сватбата кумовете са едни, а кръстниците са други. При всички случаи важи вярването, че кръстниците предават своите качества и умения на детето, затова се избират добри, уважавани и обичани хора.
Според традицията вечерта преди празника се отива при кръстника, като му се носят прясна питка, бъклица вино и печена кокошка. Той пък приготвя пелена, окичена със сърмени и копринени шевици, т.нар. кумово платно. Неговата съпруга –  кръстницата на детето, трябва да изплете повой. Ако бебето е момиче, добре е повоят да е по-къс – за да се омъжи по-бързо. Това са и първите дрехи, в които се повива детето, след като свещеникът го извади от купела със светена вода. Тази традиция се спазва и до днес, като кръстниците задължително купуват пълен комплект бели дрехи. На някои места те подаряват и някакво бижу – първото сребърно кръстче на детето, което е осветено в църква. Ритуалът в църквата следва каноните на православното християнство и се обяснява от свещениците. Заплаща се и малка такса. Според църковните постулати кръщението е духовно раждане, при което чрез приемането на вярата в Иисус Христос умира природният човек с присъщия му първороден грях и се ражда новият човек. Събитието представлява приемане на спасителната сила на изкупителния Христов подвиг. Това е единственото тайнство, което при извънредни обстоятелства може да се извърши и от мирянин (мъж или жена) по силата на всеобщото свещенство в християнството.

Непосредствено след кръщението се извършва още едно тайнство – миропомазването. С думите „печат на Дара на Светия Дух” свещеникът помазва със свето миро челото, гърдите, очите, ушите, устата, краката и ръцете на детето. Така то получава най-ценния дар от Христос – Светия Дух, който се запечатва завинаги в сърцето и в ума му.
В миналото майката не е присъствала на кръщението на детето си в църквата. След това обаче детето й се занасяло и тя го поемала от ръцете на кръстника през прага на къщата си. Разменяли са се традиционните думи: "Еврейче ми го даде, християнче ти го връщам!"  Макар и да не е присъствала на църковния ритуал, майката не е прекъсвала своята връзка с новороденото. В някои краища на страната препоръчват в отсъствието на детето тя да извършва определени домакински дейности, за да пренесе по магичен път своите способности върху детето. Така например, ако има дъщеря – да приготви някакво вкусно ястие, да зашие или заплете дреха, да разтреби къщата. Ако има син – да насече дърва, да донесе вода, да впрегне добитъка. Сега този обичай вече е забравен и не се спазва.
Днес майката задължително присъства на ритуала и има своята обредна роля. На кръщенето се канят много гости, които носят подаръци – дрешки, дори и в по-голям размер. Възможно е да се предложи и малка почерпка на присъстващите още в параклиса на черквата. Ако имат възможности, следобеда на празника родителите поканват в дома на детето роднини, близки и съседи. Всички носят дарове, но най-голям е дарът на кръстника. Сега той обявява тържествено името на детето и вдига наздравица в негова чест.
Родителите нямат задължението да даряват кръстниците. За тържествената трапеза не се правят никакви специални приготовления, нужно е да има червено вино и нещо сладко за ядене.