Коледа създава спомени, защото особената атмосфера сближава. Навън пред вратата стои мъж. Облечен е с дълго палто, по обувките му е полепнал сняг. Той носи малка елха, със замръзналите си ръце крепи и картонена кутия. Вътре в нея блещукат червени и жълти топки и лъскави гирлянди.

Коледно чудо!
Само преди една година същият този мъж е искал да прекара празниците в някоя топла страна, защото не е можел да понася гледката на коледните елхи. Сега три дни преди Коледа мъкне елха – доброволно и собственоръчно. На всичкото отгоре е осигурил и украсата. На изненадата на любимата си реагира напълно спокойно: “Разбира се, че ще имаме коледна елха? Нали дъщеря ни трябва да преживее истински празник, за да си спомня за него с радост.” Истинска Коледа! Години наред днешните мама и татко не се замислят особено какво точно означава това, докато не се появява Ани. Тогава се сещат, че Коледа е блясък, искри, тръпка в сърцето... Аромат на канела, тиквеник, ошав... Без Коледа нещо в семейството липсва. Родителите най-често осъзнават това едва след появата на детето.

Светът сияе
Толкова е прекрасно, когато очите на Ани засияват пред запалените свещички и бляскавите играчки по елхата. Всякакви родителски грижи минават на заден план, докато тя се мъчи да разопакова подаръка си. По-късно, като затвори очи, момиченцето ще си спомня Коледа като нещо, което блести, шумоли и ухае. Въпреки че е едва на годинка, Ани винаги ще харесва този празник. Защото обича всичко ново и вълнуващо, всичко, което може да помирише, да го чуе и пипне. Особено шумолящата хартия, с която е увит подаръкът и която сигурно ще я въодушеви повече от красивата книжка с картинки, която са избрали мама и татко.
Разбира се, след няколко години момиченцето няма да си спомня всяка топка на елхата, няма и да знае, че първата елха, купена от татко, е била твърде малка. Но със сигурност ще запази топло чувство за този празник. А всичко, възприето от сетивата – помирисано, чуто и пипнато, ще доведе до създаване на нови връзки между нервните клетки в мозъка му и ще му помогне да се развива и да поумнява.

Достатъчен е малък подарък
След 2–3 години Ани вероятно ще очаква Коледа с много по-голямо вълнение. Колкото повече расте, толкова по-важни ще стават подаръците за нея. Тази година тя ще получи само един, повече биха я претоварили. Това осъзнават дори любещите баби и дядовци, които се съгласяват да подарят само любимите бисквитки на Ани. За първи път семейството осмисля какво означава създаване на семейна традиция. Не пътуване от едните роднини до другите, за да няма обидени, а празнуване вкъщи с детето, с баба и дядо или само тримата в тесен кръг. В края на краищата празникът е това, което всеки прави от него.

Ритуалите създават тръпка
Мама и татко вече са решили, че всяка година коледните празници трябва да си приличат. За да знае Ани на какво може да се радва – пълната чиния с коледни бисквити, подрънкването на камбанките по елхата, уханието на елхови клонки в тъмната стая…
Коледа наистина е нещо специално, ухаещо, блещукащо, уж толкова познато за възрастните и въпреки това всеки път отново вълнуващо! Ани със сигурност ще обича този празник!