Макар и твърде оскъдни, съвсем ненаучни и доста нерационални да са били познанията на традиционния човек за бременността, той твърдо е вярвал, че първите три месеца от вътреутробния живот са най-важните. Общочовешка е практиката началото на този период да се запази в строга тайна, защото, ако се наруши магията на началото, би могло да се утежни успешното протичане на целия процес. Затова през първите три месеца на бременността жените християнки, мюсюлманки и еврейки не разгласявали бъдещото очакване на бебе. Рискът от спонтанен аборт можел да се избегне само ако се спазват редица правила и забрани, които засягат ежедневното поведение, храненето и общуването на бъдещата майка с околните.
В еврейското семейство са се полагали особени грижи за невестата. Неразположенията, гаденето, наричано „conchento”, са се посрещали с разбиране и внимание от околните. Познатите сред българите прищевки на бременната са били спазвани дори от съседите, които са носели от всяко сготвено ястие и на бременната – да не би от миризмата да ù се прииска да го опита. От страх тя да не пометне през този период са били задоволявани дори най-невероятните й капризи. Това угаждане на желанията е характерно за всички европейски народи. Вярвало се е, че бременната е слаба, уязвима и има нужда от помощ.


В мюсюлманското семейство не са позволявали на бъдещата майка да яде пилешки или кокоши крилца, защото са се страхували, че „плодът ще отлети от корема ù”. За да роди здраво и красиво бебе, са й препоръчвали да яде райска ябълка, при това да внимава да не изпусне нито едно зрънце от плода на земята, за да не разпилее хубостта на детето. Категорична е била забраната бременни да работят на свещените за исляма дни, особено на Хъдрелез, защото се е вярвало, че така рискуват да родят сакато дете. Бременните са били освободени от трийсетдневния пост в месец Рамазан. Наред с това те са можели да не се сбогуват с близки покойници, за да не се роди детето с жълт цвят на кожата. Бъдещата майка е трябвало често да поглежда към слънцето, луната и звездите, за да бъде новороденото красиво като небесните тела.
Българите също са забранявали на бременната да ходи на гробища и да се грижи за сакати хора. Ако все пак това е било необходимо, тя е трябвало да завърже червен конец на лявата си ръка. Близките са се опитвали да ù спестяват всякакви негативни емоции, свързани с болка и страх. Този принцип е бил наложен от убеждението, че всички душевни преживявания и впечатления на бременната се отразяват пряко или косвено на бъдещото ù дете. Затова ù се е забранявало да вдига тежко, да мие краката си в гореща вода, да пие алкохол. И до ден-днешен в някои селски райони на България препоръчват бъдещата майка да не стои или да седи на прага на дома (там живеят домашните духове), да не разговаря с непознати на вратата на къщата, да не подава през прага каквото и да е било на външен човек, да не прескача синджир, въже или маркуч (за да не се увие пъпната връв на бебето около тялото му и да го задуши), да не сече дърва, да не се прибира у дома след залез слънце и т.н.

Всички роднини на бременната много са се притеснявали от „уплах”, който може да доведе до изхвърляне на бебето от утробата на майката. Те са я съветвали, ако се уплаши, да пие три глътки вода, да плюе в пазвата си или да хвърли някакъв предмет през лявото си рамо. Притеснения са предизвиквали страховете от непознати мъже, защото новороденото е можело да прилича на тях, а не на баща си. Вярвало се е, че то ще вземе чертите на мъжа, който жената е видяла при първото му помръдване в корема й.
Особени грижи са се полагали за ежедневното меню, като се е забранявало месо от дивеч от страх детето да не прилича по нещо на животното – да няма заешка уста, да не е нямо като риба, да не хърка като глиган...
Погрешна е днешната представа, че до късна бременност невестата е работела на полето. Това са били изключения, защото още при първите признаци на бременността бъдещата майка е била оставяна вкъщи да се занимава с по-леки домакински дейности – да готви, да шие или да се грижи за децата на по-възрастните си роднини.