Най-известният и повсеместно празнуван от всички българи, изповядващи християнството, пролетен празник безспорно е Великден. Датата за него се променя, като всяка година се определя според лунния календар в зависимост от първото пълнолуние след пролетното равноденствие.

Седмица преди Великден се чества един от най-красивите християнски празници – Цветница или Връбница. Според обичая на този ден всеки отива до църквата да се причести, като носи цветни или върбови клонки. Вземат се върбови осветени клонки от църквата и се носят у дома, като се поставят на прага на къщата или на домашния иконостас като венчета. Тези венчета се пазят дори изсъхнали,защото помагат при уроки и болести при малките деца. С върбова клонка се ходи и на гробищата при близък покойник. Следобед и привечер се организират тържествата около многобройните именници, които носят имената на цветя или растения.


През цялата следваща седмица до Великден не се върши никаква домашна работа, така че е добре пролетното почистване да се извърши в началото на месеца. Особена забрана има за пране и шиене в четвъртък, защото се вярва, че ако тези дейности се извършват, през лятото ще валят градушки. В четвъртък се месят и великденските козунаци, които се украсяват с яйца или плетеници от тесто. В този ден или в събота рано сутрин се боядисват и яйцата. Те се варят в подсолена вода и се приема, че техните черупки имат предпазваща и лечебна сила. На времето с тях са захранвали домашния добитък – да е здрав през годината. Първото боядисано яйце задължително е червено и с него най-възрастната жена в семейството чертае кръстен знак по челата на всички вкъщи. Това яйце се запазва пред иконата или в хладилника. По него се гадае на следващата година. Ако е пълно и не мирише лошо, това означава, че идната година ще бъде щастлива и берекетна. Останалите яйца се боядисват и украсяват по най-различни начини, като естествено накрая се натриват с олио, за да са лъскави.
На Разпети петък преди празника е забранена всякаква работа. Като голямо нарушение на нормата се приема, ако в този ден някой вика или се кара с близките си.

В събота привечер се отива на църква, ако искате да посрещнете празника в храм. Носят се свещи и яйца. Като настъпи Великден в полунощ, всеки се чука с яйцето си. Вярва се, че на когото яйцето остане здраво до последно,  притежателят му ще се радва на благополучие през годината. Със запалените свещи всеки се прибира у дома и внася от свещения огън вкъщи.
В неделя сутринта се отива на тържествената служба в църквата, като задължително се носят и яйца в храма. След това всеки се отправя на гости. Обикновено следобед се посещават възрастните родители, като им се носят козунак и яйца, а вечер се отива на гости у кумовете. На официалната трапеза се слагат баница, мекици, печена кокошка. Пият се червено вино и ракия. По традиция се приема, че за Великден малките деца трябва да получат подарък – чифт обувки.

Д-р Петя Банкова
Етнографски институт и музей – БАН