Вики от родилния дом
Появила съм се на 3 май – един дъждовен ден на 1979 година. Майка ми ме е родила много трудно. Проблемът бил, че баща ми е Rh –, а майка ми Rh +. Лекарите казали на мама, че ще има сериозни проблеми с раждането. Обаче аз съм си се родила като пич – нищо ми е нямало. Най-странното е, че съм се родила в някакво було – цялата съм била увита в нещо като ципа… ужасно. *


Заживяла съм си един хубав живот в идиличния град Исперих... докогато съм станала на две.

Вики от Разград, кв. Орел
Когато съм станала на 2 години, майка ми решила да се преместим в по-големия и проспериращ Разград. Раснах в култовия квартал “Орел”. Казва се така, защото градът е побратимен със съветския град Орел. С мама от време на време напускахме “Орел”, отивахме до Исперих при баба ми, нареждахме бурканите с храна и се прибирахме обратно в Разград, където майка ми беше младши съдия. Представете си колко сме нямали пари – мама не е имала пари да ми купи хубав анцуг, защото си спомням, че в детската градина винаги когато имахме спорт, аз бяха по чорапогащи. Не ми пукаше особено за външния ми вид обаче. Даже много добре си се чувствах. Този непукизъм продължи, докато не получих един подарък – баба ми ходи до Русия и за Нова година ми подари една говореща кукла с плоча. Беше руса. Тогава нещо се промени в мен, защото куклата беше с лакирани нокти, красива и аз видях, че жените трябва да се “туниговат”, за да бъдат по-различни. Адски голямо впечатление ми направи, някак си ми промени съзнанието.
В блока в Разград си гледахме и първото кученце. Всичко започна, когато казах, че искам да имам куче и майка ми купи една болонка... Бях отишла при приятелка, а брат ми звъни по телефона у тях и ми казва: “Прибирай се, че има някакво куче в банята...” Валеше адски дъжд – какво тичане съм му ударила, няма да забравя никога. Прибирам се и – вярно, има куче... Обаждам се на майка ми и тя казва: ”Да, това ти е изненадата...” Първата ми булонка Джесика! Беше отвратителна злобарка. Отгледахме си я. След това се появи кокер шпаньолът и сега овчарката.

Вики от Исперих
Най-много спомени имам от прекрасните ваканции при баба в Исперих. Играех изключително, само и единствено с момчета. Навсякъде обикалях с тях, бях им като приятел, те не ме брояха за момиче. Само във футбола ме брояха за момиче и това малко ме дразнеше – единствено ме слагаха вратар. Полудявах от нерви! Винаги Виктория вратар! Но нямах друг избор. По-добре да играеш, макар и вратар, отколкото да си вън от терена. Играехме на стражари и апаши, на фунийки – много игри сме правили.
При баба ми са ми били най-яките лета и зими. Имахме две шейни “Чук и Гек” – култови шейни... Когато ни пуснеха на пързалките, ние бяхме там от сутринта до вечерта. Никой не ни търсеше, защото бяхме на пързалката... и се връщахме и ядяхме филии с лютеница. Топло, прекрасно, уютно! 

Вики от детската градина
Другарката Анкова, която беше музикалната учителка в нашата детска градина, ме откри... Обикалях детските конкурси с незабравимото парче “Балонче хвърковато”. Излизах облечена с жълта жилетка и с жълт балон. Имала съм си сценичен екип, представете си…  Така че моята музикална кариера започна от детската градина. Две години обикалях конкурси, на асамблея  ходих, въобще бях културен деец в градината. И всички много ме обичаха...
Помня последната година в детската градина – може би съм била на 5 години, когато поисках от Дядо Мраз подарък китара. Вече бях усетила, че нещата отиват много музикално. Дядо ми беше подарил един акордеон, но не... аз исках китара. Отнякъде я бях видяла тази китара, нямам представа откъде, но заради нея се тръшнах, легнах болна. Значи майка ми прерови целия свят. Поръча я от София. Тогава беше много трудно да се намери играчка китара. Пазарът беше много свит в тия неща. И аз чаках китарата, ама бях една такава намусена. Гледам – Дядо Мраз дава едно пакетче, ама много мъничко ми се струва, не може да е китара. Отварям и виждам китара! Бях най-щастливата – счупих я още същата вечер. 
От детската градина съм намразила “столовото хранене”, защото много мразех киселите. Бях страшно злояда от малка. Хърба, клечка… ужас!  След като обаче започна моята музикална кариера и станах любимка на всички учителки, те много ме глезеха. Стана така, че за да мога аз да ям, лелките готвеха каквото каже Виктория. Аз бях звезда в детската градина! Това ми беше пиковият период в живота... ха-ха-ха. След това започна спадът. 
Някак си се чувствах много специална. Правеха заради мен една млечна каша със сирене, защото аз много обичам сирене и запържен в масълце червен пипер отгоре... Това ми беше любимото и беше много често в менюто.
Имахме много тържества в детската градина. Аз често бях водеща и най-много се вълнувах, когато чаках да дойде мама. Никога няма да забравя тоя момент на очакването – децата чакат родителите си. Спомням си как влизат от студа, а вътре в стаята е топличко... и усещах миризмата на майка ми. Още си спомням как ми мирише на мама. Много й се радвах! Много я обичам...

Началото на музикалната кариера
Увлякох се по музиката от малка. Казах на майка ми, че искам да свиря на пиано, защото гледах един филм за Моцарт и много се впечатлих... Казах си “Искам и аз така!” и така започнах… от 5-годишна. Дядо ми и майка ми още преди да си позволят да ми купят мой инструмент, ме водеха в една много, ама много стара къща при някаква жена, която беше много възрастна, и свирехме на нейния роял. Много беше хубав между другото... Ходехме четири пъти в седмицата, за да мога да се упражнявам. След това дядо ми купи моето пиано. Бях толкова щастлива! Той също. Аз му свирех и пеех песнички. А истината е, че никой в моето семейство, ама никой не е изпитвал интерес към музиката – минимален даже. Аз просто сама съм го заявила от съвсем малка и те ми помогнаха.

Просто… Вики!
Ако трябва да сравня детството си с песен, без съмнение това е “Детство мое”. Точно такова – с филиите, с тичането, с късното прибиране, с белите...
Трябва да кажа, че имах много щастливо детство. Родителите ми направиха всичко възможно да не се чувствам ощетена от нищо, въпреки че е имало и много трудни периоди, в които сме нямали много неща. Въпреки това обаче тайно си мечтая понякога да имам възможност да се върна в детството си и в онези години. Хората бяха по-различни, отношенията помежду ни бяха по-различни.
Аз оценявах моментите, които имах. Един чай да изпиех, но мама да беше до мен и да имаше възможност да ме целуне – това беше толкова хубаво!

* Според преданията, ако бебето е с такова було, означава, че то е родено с много, много голям късмет – бел. авт.