Всеки изследовател на съвременната българска култура сверява своята база данни със сведенията, които предоставят съвременните информационни технологии. С удивление проследих представите на младите майки за българските обичаи и обреди в областта на отглеждането на малките деца. В България – 27-ата страна, членка на Европейския съюз, и в XXI в. съществуват безумни практики, които се популяризират като „традиционни”. Надзърнах в един от форумите, за да открия прелюбопитна класация на „10-те най-тъпи суеверия”. Оказа се, че някои от тях са не само тъпи, но и ужасни. Научих, че все още има българки, които правят прорези с бръснарско ножче по гърба на новороденото, след което го къпят във вода, в която е сипана сол, за да му изтече мръсната кръв и да спре да плаче, правят резки със стъбло от ечемик – много остро и много бодливо, по клепача на бебето, докато пусне кръв, за да прогледне то по-бързо, изтеглят бебето за главата и го държат с ръка увиснало с цялата си тежест на врата си, за да има дълга и красива шия, когато на детето му излязат млечници (афти по устата ), те се обтриват със смес от мед и сода, докато езикът му пусне кръв, при луксация, бебето се води при чекръкчия, който, бъркайки през дупето му, трябва да намести костите му, ноктите на бебето не се режат, докато то навърши една година, миглите пък на бебето се режат до 40-ия ден, за да станат дълги и гъсти и т.н. Всички тези действия естествено  предизвикват възмущение и гняв сред младите майки, но някои от тях признават, че бебетата им са станали жертва на „бабините деветини”.


Не само съвременните българи страдат от предразсъдъци и невежество. Ето някои от традиционните практики, прилагани при новородените деца в други европейски страни. Италианците задължително сипвали вино във водата при първото къпане на новороденото. Поляците слагали във водата паричка, за да е богато детето. При тях тази вода е хладка, почти студена, защото, според вярването, който е къпан в гореща вода, става страхливец, като порасне. В минали времена къпели бебето най-напред в дървено корито, в което втасвало тестото за хляба, с пожелание колкото бързо нараства тестото, толкова бързо да напълнява бебето. Сърбите пускали във водата вълчи зъб, заешка опашка или гребен, за да е здраво и силно бебето. Немците капвали три капки восък във водата на първото къпане и по фигурките, които се образували, гадаели какво ще е бъдещето на детето. Словенците употребявали ново корито за къпане на новороденото. Португалците давали на новороденото да изпие няколко глътки от водата на първото му къпане – за да проговори по-бързо детето и да има мек и сговорчив характер. След обреда бащата капвал и малко вино в устата на бебето – за да израсне здраво и силно. Датчаните хвърляли горяща пепел във водата, защото вярвали, че това ще я дезинфекцира. Румънците къпели бебето с т.нар. неначената вода, която преди залез слънце била донесена от безгрешен човек от извор, който не е посещаван през този ден. За да не боледува детето от епилепсия, с нож чертаели кръст във водата. Ако новороденото е момиче, по време на къпането бабата го пръскала три пъти с вода в лицето, за да стане красавица, а ако е момче – по гърба, за да израсне мъжествено и със силни рамене. Шведите поставяли във водата сватбените си пръстени с пожелание за щастлив живот. Чехите и словаците натискали с пръст момичето по бузките, а момчето – по брадичката, за да имат трапчинки. В Босна и Херцеговина обличали новороденото с първите му дрехи, през които прекарвали пари. Швейцарците поставяли под изкъпаното новородено библия, за да стане образовано. Французите къпели новороденото във вряща вода, а след това го мажели с масло. Белгийците поливали плодните дръвчета и цветята с водата от първото къпане на новороденото, защото вярвали, че всеки човек има двойник в растителния свят. Англичаните топлели водата за първото къпане на огън, разпален от ясенови дървета, защото смятали, че те притежават защитни свойства.