Да бъдеш жена в едно традиционно патриархално общество, съвсем не е лесно. От ранна детска възраст момичетата се приучват на домашните дейности и занаяти. Те са възпитавани в скромност и благоприличие, като единствените места, на които могат да се срещнат с представителите на мъжкия пол, са седенките и общоселските празници. Там на смесеното хоро на момиче, достигнало женитбена възраст, е позволено да се хване до младежа, при това не за ръка, а за кърпа, а след това да бъде изпратено до дома си под строгия поглед на някоя стринка, която върви отзад. Нормата повелява жената да е по-млада, по-слаба и по-красива от мъжа, но за сметка на това – по-хитра, по-работлива и по-сговорчива. Народната поговорка гласи: „Жената е дългокоса, но краткоумна!” и едновременно с това „Мъжът е главата на семейството, но жената е шията. Накъдето се завърти тя, натам тръгва и той”. Женските работи са строго определени у дома: тя меси хляба, тя шие, преде и тъче, тя поддържа къщата чиста. Тези работи мъжът не бива да ги върши, защото нещастие ще сполети семейството. За сметка на това мъжът е този, който трябва да изкарва прехраната за дома. Само жената може да бае, да лекува, да бъде акушерка. Поради ограничените социални дейности единствената пълноценна реализация на жената е да роди дете. Тогава тя преминава в по-горен статус, защото е осигурила продължител на рода и защитник на имота. И въпреки това според народната мъдрост „мъжът е половин човек и жената е половин: като се оженят мъж и жена, двамата правят пълен, цял човек – така е отредил Господ”.
Доц. Петя Банкова
Институт по етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН
