Надали някой съвременник си спомня времето, когато във всяка къща имаше огнище, което се превръщаше в център на живота. Затова пък напоследък камините са на мода и може би си струва да разкажем за обичаите и вярванията на българите, свързани с огъня в дома.
Култът към огъня е останал от езическите вярвания до днес не само като култ към живителна топлина, но и като природна стихия. Той се е отъждествявал със слънцето – огнения диск, който пръска животворна светлина и топлина или праща смъртоносни мълнии и светкавици. Олицетворявали са го такива могъщи божества като Тангра, Перун, Дажбог, Сварог. А в християнската религия той е свързан със светостта на Спасителя Исус Христос. Мюсюлманите имат интересен обичай – те утешават малкото дете, което плаче за загубена играчка, с думите: “Е, момче, гледай, не загасвай огъня в огнището. Бог ще даде и ти ще станеш по-голям и от баща си!”


Когато евреите строяли нов дом, най-напред те избирали място за огнището и гледали то да е обърнато винаги на изток или на юг, никога на север или на запад. За всички огънят е имал функцията на пречистваща и оздравителна сила. Не случайно на много от празниците се палят огньове, които се прескачат за здраве от хората, дори и от животните. Такива дни са Сирни заговезни, Гергьовден, Благовец. Ковачи, хлебари и калайджии почитат огъня като покровител на своите занаяти. Култът към мъртвите също е свързан с почитта към огъня, който изгаря тленното тяло, за да освободи душата за вечен живот.
В миналото огнищата в домовете се гасели в един и същи ден. През нощта двама братя близнаци или едноименници (но имената им не се срещат при други съселяни) излизали в полунощ голи на мегдана и триели едно в друго сухи липови, хвойнови или лескови дървета и така запалвали голям огън. После всеки стопанин вземал от него и запалвал своето домашно огнище. Този огън никога не загасвал, изключение се правело само в случаите, когато общността е била подложена на опасност от епидемия или от природно бедствие. Тогава ритуалите по загасването и запалването отново се изпълнявали. Домашното огнище служело за разваляне на магии, за премахване на уроки и лекуване от уплах. Вярвало се, че всеки посетител в дома първо трябва да отиде при огнището – така нямало да донесе лош късмет на домочадието. Същото правела и невестата при първото влизане в дома на своя съпруг. При раждане новороденото най-напред “се показвало” на огъня и така се вярвало, че то ще има дълъг живот.

С живи въглени от огнището се гадае за плодородие, берекет и късмет. “С огъня игра не бива!” е не само изстрадана мъдрост, но и забрана, която е свързана с вярването, че ако дете си играе с огън, ще го нападне зъл дух, който ще му причини нощно напикаване. Дори запален сред природата, огънят винаги трябва да се изгаси с вода. Според народната мъдрост който уринира в огън, рискува да си навлече голяма беда като полово безсилие.