Преди време родителите ми си припомниха много любопитна случка от моя живот. Била съм на година и половина, когато една вечер (за пореден път) са ме чули да плача неудържимо. Още от бебе не са ме командировали да спя в собствена стая и легълце. Та, тогава, в онзи миг, баща ми не е позволил на мама да дойде, за да ме успокои. Казал й "Тя трябва да се научи да се справя без твоята помощ!". На следващата сутрин се изненадали неприятно, откривайки истинската причина за шумните ми сълзи. Оказало се, че съм се покатерила над преградата, а с после съм паднала от дървената си кошара направо върху кутията с играчки. Да, била съм в капан, заглещена и безпомощна, накрая съм се предала на съня и съм заспала зарината от плюшени мечета. Сърцето на мам се свило, тя изпитала огромно чувство на вина, хиляди пъти съжалила, че не изтичала в стаята ми. Дълги години била измъчвана от угризения, непрестанно си спомняла сцената. И тези нейни емоции всъщност са съвсем нормални. Някои проучвания сочат, че 87% от майките изпитват вина поради някаква причина, а 27% имат подобни състояни "често" или "постоянно".

Евелина, майка на 2-годишната Ема, споделя: "Малката беше новородена, това би следвало да е най-щастливият период в живота ми, нали? Поне очакванията бяха такива - моите представи и тези на всички хора около мен. Да, но се оказа, че си искам работата и тялото обратно. Напълнях драстично по време на бременността, а еднообразните дни у дома с бебето се оказаха скучни за мен. Беше ме срам, че имам подобни мисли, обвинявах себе си, че съм лоша майка и не оценявам красивите мигове, които нямаше да се повторят. Разумът ми напомянме кое е правилно, но сърцето ми се оказваше в тежка опозиция. Когато мъжът ми сутрин отиваше на работа, започвах да се самосъжалявам и дори исках да бъде на негово място -  той да стои у дома с бебето, а аз да имам социален живот.".

Веси Миркова пък разказва: "Имах малък проблем с кърменето, а бебето почти не спеше. Свекърва ми си беше въобразила, че то постоянно е гладно и се опитваше да ми налага свои методи за хранене и грижи. Това се оказа напрежение, с което не само не успях да се справя, но придобих постоянно чувтсво на вина, че съм лоша майка. Нямах никакво самочувствие, не занех дали изобщо мога да направя нещо по правилния начин. Сагата се оказа безкрайна и потърсих помощта на психилог.".

Дарина Иванова, разказва: "Година след раждането на сина ми се върнах на работа. Позицията ми беше важна, фирмата стабилна и голяма, а аз наистина исках да продължа да се развивам в бранша. Малко след това зпаочнаха да се появяват натрапчиви мисли - изпитвах непоносима вина, че не съм вкъщи при малкия. Това продължи цели четири години, накрая го преборих!".

Защо майките подлагат себе си на толкова критика? Мъжете по същия начин ли се чувстват?

Всъщност мама живее с бебето 9 месеца преди таткото официално да се запознае с него. От зачеването бъдещара майка е обсипвана с купища информация. Жените имат склонността да си поставят високи изисквания - сами към себе си, да търсят грешките първо в собствените си действие, смятайки, че трябва да са съвършени, напълно отдадени на другите. Хм, обаче в един миг - бум, мама осъзнава, че има и собствени желания. Хайде, нека Вината да заповяда!

Горепосоченото е кратката версия. Причините да се чувствате по този начин могат да бъдат много, препоръчително е да се консултирате със специалист, ако имате такива проблеми.

Как да си помогнете самостоятелно?

  • Бъдете по-уверени във възможностите си;
  • Помолете началника си да имате гъвкаво работно време;
  • Прекарвайте час-два с приятелки, които нямат деца;
  •  Запишете се на онлайн курс;
  •  Всеки ден се грижете са добрия вид на косата си;
  •  Запазете романтичните отношения със съпруга си;
  •  Доверете се на майчинския си инстинкт - това е най-доброто за децата;
  •  Приемете факта, че сто просто човек, а не супергерои;
  •  Разпределяйте ангажиментите си правилно и помнете - не сте лоша майка, ако отказвате да сте 24/7 до бебето;
  •  Щастливата майка дарява с щастие цялото семейство. Същото важи и за тази, която непрестанно страда от чувство на вина и колебания, изборът е ваш.