.png)
Да избереш да станеш майка, когато животът не те е срещнал с партньор, е смелост, която не всяка жена би дръзнала да прояви. Габриела Бардучкова, която избира псевдонима “Мама Светулка” – споделя своята истинска история за сбъднатата мечта да дари живот чрез донорска инсеминация. Разказ за копнежа, страховете и силата, които превръщат една жена в майка. Приятно четене!
Габриела, ти си юрист по професия – в кой момент от житейския и професионален път усети, че е дошло времето да станеш майка, независимо дали имаш партньор до себе си?
Живеем във времена, в които приоритетите на младите хора са първо образование и кариера, а след това семейство. И моят живот се подреди така, въпреки че още от 18-годишна мечтаех да срещна голямата любов и да имаме поне три деца и куче. Посветих 15 години в търсене на партньор – сайтове за запознанства, „срещи на сляпо“, събития – но без резултат. След 30-те осъзнах колко ограничено е времето за една жена да стане майка. Копнежът ми се засили след 33 години. Бях решила да изчакам до 35 и ако не срещна „половинката си“, да опитам с донорска инсеминация. В крайна сметка на 34 родих сина си.
Какви мисли и емоции те съпътстваха преди решението за донорска инсеминация?
Ще излъжа, ако кажа, че не ме е било страх. Но още по-голям беше страхът да пропусна шанса си да стана майка. На 50 или 60 мога да срещна любовта, но няма да мога да имам деца.
Първият опит не беше успешен. Какво ти даде сила да опиташ отново?
Когато посетих кабинета на д-р Наталия Юдова – моят акушер-гинеколог, която е също и специалист по репродуктивно здраве, и й съобщих, че искам да имам бебе посредством донорска инсеминация, тя с усмивка ме поздрави за решението, което съм взела, и ми разясни стъпките, които следва да предприемем оттук нататък. На излизане от кабинета й вече усещах пеперуди в стомаха си, които говореха за вълнение и лек страх от неизвестното.
Роди се Александър с подкрепата на инициатива Дни на донорството
Като онова чувство, сякаш си скочил от висока скала, без парашут и без да имаш ни най-малка представа какво те очаква долу, но въпреки това с цялото си същество копнееш за този скок. Въпреки че имах своите колебания и страхове, си казах, че ще опитам само веднъж и ще оставя всичко в ръцете на Бог. Ако забременея от първия опит, значи времето да стана майка е дошло. Но ако опитът е неуспешен, ще отложа забременяването засега и ще продължа търсенето на правилния за мен партньор.
Когато разбрах, че процедурата е била неуспешна, плаках 3 дни. Тогава разбрах колко силно искам това бебе. Взех решение да не отлагам повече.
Как протича самата процедура?
Напълно безболезнено. Лекарят проследява овулацията и при наличие на доминантен фоликул, със специална спринцовка се инжектира донорският материал. Процедурата се извършва в лекарския кабинет.
Как избрах донора - ръст, тегло, цвят на очите, цвят на косата, кръвна група и професия. В България донорите са анонимни чужденци от европеидната раса. Тоест при никакви обстоятелства няма как да бъде установена самоличността им.
70 000 семейства у нас се нуждаят от донори, за да имат деца
Какво си спомняш от мига, в който разбра, че вторият опит е успешен?
Тестовете бяха неясни - проявяваше се една едва доловима и съвсем бледа втора чертичка, но кръвният резултат показа бременност. Това беше един от най-щастливите моменти в живота ми! Когато чух сърцето на бебето, се разплаках от щастие и вълнение.
Как реагираха близките ти?
Семейството и приятелите ме подкрепиха безрезервно. Всички приеха новината с радост. Майка ми и брат ми от първия ден, в който научиха, че съм бременна, и до ден днешен, са винаги до мен и ми помагат във всяко едно отношение. И двамата обожават сина ми и го обсипват с цялата си любов и внимание.
Имаше ли предразсъдъци?
Да, в социалните мрежи. Но позитивната подкрепа е в пъти повече. Целта ми е да дам гласност – децата от донори да се гордеят със своите майки и жените да знаят, че имат избор.
В България, когато една необвързана жена съобщи, че очаква дете, неимоверно възниква въпросът: „А кой е бащата?“. Донорската инсеминация далеч не е измислена вчера, нито онзи ден. Тя се практикува от десетилетия в Европа и САЩ, и от много години в България. Просто за нея не се говори.
Имаш ли подкрепа и помощ?
Да - от семейство, приятели и психолог. Не съм имала и финансови затруднения (макар че усетих трудности с обезщетението за майчинство през втората година). Дотук успявам да осигуря всичко необходимо на детето, за да расте здраво във всяко едно отношение.
Около година след като родих, изпаднах в състояние, подобно на бърнаут. Предполагам, че всяка една майка преминава през това, защото първата година от живота на едно дете е свързана с безсъние и цялостното му обгрижване 24/7. Тогава всъщност потърсих услугите на психолога Радост Николова и вече от почти 3 години я посещавам редовно. Работата върху себе си е най-добрият подарък за детето ми.
Обичам да сравнявам отглеждането на детето с постъпването на нова работа, където никой не те обучава и не ти обяснява какво точно се изисква от теб да правиш. Всеки етап от развитието на малкото човече е съпроводен с редица трудности, но вярвам, че ние майките се справяме отлично.
Защо много жени мълчат за донорската инсеминация?
От страх от осъждане. Защото в България не обичаме „различните“. В социалните мрежи съм получвака нападки с цел да ме наранят. Но озлобени и нещастни хора винаги е имало и ще има, и ако решат – винаги ще намерят нещо, с което да те обидят. Истината е, че не можем да предпазим децата си от тях, но вярвам, че трябва да ги научим да знаят стойността си и да се гордеят с произхода си.
Какво би казала на жените, които се колебаят?
Страхът от „Какво ще кажат хората?“ е най-голямата пречка. Ако сърцето ти копнее за дете – моментът е дошъл. Вселената ще подреди останалото.
Бъдете смели и се борете за мечтите си! Никой друг няма да го направи за вас.
Къде могат да получат подкрепа?
Все още няма официална организация, но аз самата съм готова да давам информация и подкрепа на всяка жена, която ми пише - във Фейсбук „Мама Светулка/Mama Firefly“, Инстаграм, Тикток или на имейл [email protected]. С радост ще отговоря и помогна, с каквото мога.
Разкажи повече за книгата си „Майчинство по моя начин или как забременях от донор“.
Всичко започна като мемоари за сина ми, защото вече у мен се надигаха въпросите „Какво ще кажа на детето си, когато ме попита за баща си?“ и „Какво ще стане, ако ме упрекне за решението ми?“. Идеята ми беше един ден, когато той е достатъчно голям, да му дам да прочете какво съм си мислела и как съм стигнала до това решение. После осъзнах, че може да бъде полезна на много жени. Отне ми две години, но вече е факт и може да се поръча чрез социалните ми мрежи.
Как ще подготвиш сина си за въпросите за „татко“?
Още от малък знае, че няма баща. Разказвам му по подходящ за възрастта му начин. Уча го да вижда любовта и хората, които го обичат, а не липсите.
С него правим следното упражнение – питаш детето „Кой те обича?“ и то започва да изброява хората от семейството си, близките и приятелите, които го обичат. На всяко име, което каже, му казваш „Кой друг?“ и по този начин го стимулираш да помисли колко много хора има в живота си, за да се съсредоточи върху това, а не върху липсите. Защото животът е единствено въпрос на гледна точка – чашата е или наполовина пълна, или наполовина празна – всичко зависи от нас.
Ако някой го попита за баща му - той най-естествено и спокойно отговаря, че няма баща и че има само майка, баба и вуйчо.
Защо избра псевдонима „Мама Светулка“?
Защото светулката е малко, непретенциозно създание, което носи светлина. Точно така искам да бъда – майка, която хвърля светлина върху теми, за които обикновено се мълчи. Освен това от повече от двадесет години се занимавам с енергийни практики и енергийна терапия, а моята духовна учителка винаги е казвала, че всички енерготерапевти сме светулки, защото носим светлина на другите.
