Нора Караиванова има мощен глас и красива усмивка. Наскоро излезе новият й сингъл „Като Oкеан“, който ни припомни защо обожаваме да я слушаме. Причината да я потърсим обаче беше друга, а именно появата на Виктор. Кой е този специален мъж и как преобръща живота на попдивата… ще научите от следващите редове.
Как разбрахте, че сте бременна?
Това се случи почти като в комедиен филм. Аз разбрах доста късно за бременността си – едва в 5-ия месец, отивайки просто на преглед заради други мои оплаквания. Не, нямах цветна бременност, ако това искате да ме питате. Имах просто няколко емоционални сътресения, през които минавах, хранех се доста нездравословно и бях като цяло под някакъв вид стрес. Именно затова смятах, че менструацията ми отсъства. Все отлагах да посетя специалист, за да си изясня каква е ситуацията, а по-скоро мислех, че трябва да си направя хормонални изследвания, за да разбера какво се случва с тялото ми. Честно казано, бременността беше последното нещо, което допусках като възможност. Та отидох аз най-накрая на гинекологичен преглед и докторът случайно реши да ме види и с видозон. Чувайки думите „Абе, момиче, ти си бременна!!!“, сякаш душата ми се отдели от тялото и аз застанах отстрани просто да гледам случващото се като на кино. Докторът констатира дори и пола на бебето и едва когато ми насочи вниманието към ритника, който се получи точно в този момент, аз осъзнах, че това, което доскоро съм смятала за някакви стомашни оплаквания, всъщност е бил моят наследник. Бях в пълен шок и след като излязох от прегледа, се прибрах вкъщи сякаш насън. Трябваше ми доста време да приема новата ситуация и да свикна с мисълта, че ще бъда майка. Ако трябва да съм напълно откровена, една малка част от мен все още не може да повярва какво ми се случва.
Безпроблемни ли бяха 9-те месеца?
Почти не усетих как минаха тези 4 месеца, защото реално за мен толкова траеше моята осъзната бременност. Аз и преди това нямах някакви сериозни оплаквания от рода на гадене или други проблеми. Така си остана и почти до края. Само вече към навлизането в деветия месец започнаха да ми се подуват краката и да ме болят, но това беше единственият дискомфорт, който имах, като изключим и това, че заради коремчето се навеждах по-трудно. Но като цяло аз до последно работех и поемах ангажименти и бременността по никакъв начин не ми пречеше. Дори успях да организирам и да снимам клип към новата си песен „Като океан“.
Нора, съвсем скоро станахте майка на момченце, споделете ни как избрахте името?
Това се случи наистина много странно за мен. Една нощ лежах в леглото и точно преди да заспя, си мислех за разни мъжки имена. Бях се спряла първоначално на Антон, но като си представях снимката на бебето от видозона, някак си не му отиваше много това име. Мислех си за Петър също и като цяло исках да избера име, което хем да подхожда на нашите географски ширини, хем и да се произнася лесно на всеки един език. Тогава изведнъж в съзнанието ми се появи името Виктор и след това ме заля едно усещане, че сякаш самият той ми казва вътрешно в мен как би искал да се казва. Беше като някаква много съкровена и дълбока комуникация между нас. Преди това дори не се бях замисляла за това име, но сега смятам, че той сам си го избра, и мисля, че няма по-подходящо от това.
На кой специалист се доверихте за „големия“ момент – раждането?
До последно се колебаех как да постъпя, когато дойде този специален момент. Един месец преди това първо се спрях на болницата. Това беше Университетската акушеро-гинекологична болница „Майчин дом”, защото има дълга традиция в това отношение. Бях се записала за нейния ден на отворените врати, а това, което видях по време на обиколката, ми хареса много. Там се почувствах добре и сигурна за това, което ми предстоеше. Лекарят, който ме наблюдаваше по време на бременността, бе част от екипа на Болница „Шейново“ и аз взех решение, когато дойде Моментът, просто да отида в спешното на „Майчин дом“ и да се оставя в ръцете на лекаря, който се окаже на смяна. Впоследствие обаче един мой приятел ме свърза с проф. Иван Костов – директора на болницата. Още на следващия ден след нашата среща аз му се обадих и му споделих, че получавам контракции, той ме прие и след няколко часа заедно с неговия екип успяхме да доведем Виктор на бял свят. Безкрайно съм благодарна на тези хора за това, което правят – не само за мен, а и за всеки, който има нужда от помощ. Такива специалисти са истинските герои на нашето време.
Спокойно бебе ли е малкият Виктор?
Толкова се радвам, че той е спокоен и дори успяваме да се наспим. Сравнително рядко се случва да има по-кисели дни, в които да мрънка. Сестра ми го нарича „бебе еднорог“, защото рядко се срещат такива спокойни деца. Може би и той усеща, че аз се страхувам от новата си роля, и ме щади. Често му казвам, че ние сме един екип и засега (да чукна на дърво) съвместната ни работа се получава доста добре.
Има ли кой да Ви помага?
Като цяло се стремя сама да се справям, но не отказвам помощ. Най-вече моето семейство ми помага, иначе съм въвлякла и всички мои приятели и познати – когато имам нужда, те са първите, които реагират. Разбира се, таткото също се включва.
Как се промени животът Ви след появата на Виктор?
Стана по-организиран и динамичен, отколкото беше, разбира се – и по-забавен. Виктор е все още малък, но предполагам, че тепърва веселбата ще се увеличава. Много се надявам все пак да запазим хармонията между нас, да мога да го възпитам, за да стане достоен млад човек. Големият ми страх е дали ще успея да се справя с тази важна задача, за да мога не само аз един ден, а и всички, които го познават, да се гордеят с него.
Желаете ли той да тръгне по Вашите стъпки в професионален план?
Още отсега се заслушва, когато пускам музика вкъщи. Но все пак е прекалено рано да се каже. Моите родители са ме възпитали сама да правя изборите си и да ги следвам. Винаги са ме подкрепяли, независимо дали са смятали, че е възможно да греша. Бих искала и аз да съм такъв родител и ще подкрепя детето си относно желанието му да се развива в дадена посока.
Пеете ли му често?
Не много често. А когато това се случва, обикновенно му пея няколко песни. Едната е „Малкият принц“ на Дони и Момчил, другата е „Не е така“ на ФСБ и още една песничка, която измислих специално за Виктор, и всеки път, когато започна да я пея, той се усмихва. Текстът е: „Усмивке малка, усмивке сладка! Усмивке мила на мама и татко!“ и така до припадък…
Нови проекти
Както споменах, докато бях бременна в осмия месец, успях да снимам видео към новата си песен „Като океан“. Само преди седмица вече го пуснахме и официално. За мен целият проект е много специален, защото мина под знака на тази важна промяна в живота ми, и реших да посветя песента на Виктор. Музиката и аранжиментът са на Бисер Иванов, текстът е мой, като имам малко участие също и в музиката. Режисьор на видеото е Георги Муков – мой приятел. С него отдавна искахме да направим нещо заедно и сега, когато реших да запечатам този съкровен момент, сметнах, че той е човекът, който ще го направи най-добре. Дизайнерката Мина Кайе се погрижи за дрехите, а аксесоарите са на талантливата Дия Николова. Иван Сариев и неговото семейство са много специални хора за мен, защото застанаха зад проекта със своята козметична марка, и аз много се радвам, че все още има такива като тях, които да подкрепят стойностните неща и да помагат за създаването на истинско изкуство в България. А през лятото снимах отново с Георги Муков още един клип, който обаче ще пусна догодина. Там дори и Виктор има малко участие.
Kакво бихте посъветвали всички дами, които се страхуват да станат майки?
Не го отлагайте, прогонете тревогите си. Никога няма да се появи подходящият момент, затова по-добре е капка безразсъдство, отколкото море от съжаление после. Винаги съм смятала, че трябва да се действа, без много да се обмисля. Нещата непременно се нареждат така, както трябва да бъдат. Една моя приятелка казва: „В този момент цялата Вселена ще започне да работи за теб“. Мили дами, няма от какво да се страхувате. Дори и самото преживяване на раждането не е чак толкова страшно. Поне аз си мислех, че ще бъде много по-ужасяващо, отколкото всъщност се оказа. Ако сте в добри ръце и се чувствате спокойни, тогава всичко ще бъде наред. Помислете – щом след няколко дни вече нямате и бегъл спомен от болката, която сте изпитали, то тогава тази болка не е толкова страшна и се забравя бързо. Да дадеш живот – е магично, да го отгледаш – е велико!
След 10 години
Представям си, че ще бъда все още на сцената, а зад колисите ще ме чака Виктор с букет цветя и след концерта ще вечеряме някъде заедно. А може да е обратното – след негов концерт аз да го чакам с букет цветя. Кой знае!
Разговора проведе Виржиния Николова
Фотограф: Йордан Кисьов
