Историята на бебе Полина и нейната майка Десислава Русекова е история за вярата, надеждата, любовта и спасението. Тя е истинска, емоционална и неподправена. Такава, каквато се е случила в първите часове на 18 август 2022 г. Двете вече се радват на първите си дни заедно. За да бъдат спасени, помагат екипите на АГО и Неонатология на МБАЛ-Пазарджик. След 27 дни в болницата малката и борбена Поли вече е при своето семейство. Изписват я от Неонатология точно на Кръстовден.
Десислава и съпругът ѝ Венелин са заедно над 6 години. И двамата винаги са искали да имат повече от едно дете. „Ние сме едно нормално четиричленно семейство. Обичаме се и се разбираме и мислим, че това са много важни фактори да израснат дечицата щастливи и спокойни“, споделя младата майка, която вече се радва на две момиченца. Второто ѝ дете Полина се ражда по спешност и много по-рано от очакваното. Днес Десислава е благодарна на медиците, които са направили всичко възможно, за да са заедно, но признава, че е преживяла кошмарни часове, пълни с неизвестност и много страх.
По думите на майката, втората ѝ бременност протича сравнително спокойно. „Единственият проблем, който съм имала, но е бил без никакви симптоми, е много високото кръвно (160/110),“ разказва Десислава. Приемат я за раждане по спешност на 18 август, в два часа през нощта.
„Позвъних в Акушеро-гинекологичното отделение на МБАЛ-Пазарджик. Прие ме д-р Петя Дудова, която ми направи изключително обстоен преглед. Оказа се, че имам преждевременно отлепена плацента в 32 г.с, изтекли околоплодни води и голямо количество кръвозагуба. Моят живот и този на бебето ми бяха застрашени. За мое огромно щастие (и да си призная честно учудване) попаднах на един изключително сплотен, спокоен и добър екип от лекари, акушерки и медицински сестри“, признава младата жена.
Дежурните лекари д-р Иво Цанов и д-р Петя Дудова са категорични, че не трябва да се губи нито минута и Десислава трябва да роди чрез секцио. Веднага се сформира спешен екип от гинеколози, неонатолози и анестезиолози, който извършва операцията, за да бъдат спасени майката и бебето. Малката Поли се ражда в 4.50 ч. Тежи 1800 гр и е с дължина от 42см. Налага се няколко пъти и на двете да бъдат преливани кръв и кръвна плазма. Деси не успява да види своето новородено бебе след раждането. Малкото момиченце е поставено веднага в кувьоз, в който остава в продължение на 20 дни.
„След като премина операцията бях изключително стегната и съсредоточена в това да бъда силна психически и физически, за да мога да не рухна. Вкъщи ме чакаха мъжът ми, който беше до мен през цялото време и преживя всичко. И по-голямата ми дъщеричка Виктория, която е на 4 годинки. Нямах право да се предам и да ме виждат слаба“, обяснява Деси. Първата ѝ среща с малкото момиченце е ден, след като я изписват от болницата. Тогава Поли вече е на 6 дни.
„Предпочетох да я видя едва, когато се почувствам силна и готова. И смятам, че това беше най-добрият избор. Бях я виждала на снимки, но не предполагах, че е чак толкова малка (тогава беше спаднала на 1600 гр.). Бях изключително притеснена преди да вляза в Интензивния сектор на Неонатология. Дори не мога да кажа дали човек се вълнува в такъв момент. Но когато я видях, цялото притеснение се изпари, а след това, когато лекарите ми даваха информация за състоянието ѝ, ставах все по-спокойна. Когато ми я дадоха я гушнах в мен, допрях я в себе си, въпреки че млякото ми спря от притеснение на третия ден. Изпращах и първите три дни всяка капка коластра, която успях да събера.
За възможността да направим кенгуру-грижа научих от екипа на Неонатология. После, когато ни пускаха при Поли, и на мен и на татко ѝ ни даваха да се усетим взаимно чрез близък допир с нея. За нашето момиченце, както и за всички бебчета, които са в Интензивния сектор в Неонатологията, се грижеха с много любов. Да, наистина всеки лекар знаеше подробно състоянието на Поли. Всяка една от медицинските сестри и акушерките беше толкова всеотдайна, мила и грижовна към бебетата. Началникът на Неонатологично отделение д-р Здравка Пиронова, която се грижеше 27 дни за нея, изписа нашата Поли. Тя е педиатър и на първата ми дъщеря и знам колко добър лекар е и се доверих напълно на преценката и за всичко “, разказва Деси.
Майката признава, че е плакала, едва когато се прибира у дома, след като я изписват от Родилно отделение и след това, когато от Неонатологията им казват, че ще изпишат Поли. Щастливият ден е 14 септември-Кръстовден. Изписват я, когато момиченцето вече тежи 2350 гр. и е напълно здрава. След 20 дни в кувьоз, на апаратна вентилация и кислород и още седем дни престой в отделението, тя вече е в прегръдките на своята кака Виктория, татко Венелин и мама Деси.
„Поли беше посрещната най-вече с огромно вълнение и обилно количество сълзи от цялото семейство. Смело мога да кажа, че след като си я прибрахме вкъщи всички се отпуснахме откъм емоции“, откровена е младата майка.
„На 18 септември Поли навършва един месец, а трябваше да е още в корема ми. 27 от тези 30 дни преминаха в чакане, ходене всеки ден в 11:00 ч. пред Неонатологията, за да я видим за 30 минутки и да получим тази така чакана и ценна информация на въпроса: „Как е днес Поли?", допълва щастливата майка.
Рядка операция на бебе извършиха УНГ-специалистите от ВМА
А днес Поли е едно малко и усмихнато бебче, на което малката и сестричка не може да се нарадва. „На нея и на нас като семейство искам да пожелая най-вече да бъдем здрави и това да бъде последният труден момент за всеки един от нас. Беше изключително тежък период от нашия живот и се моля все по-малко хора да има с такива съдби. А за да не се повтарят тези съдби, трябва по-честичко да се доверяваме на онези големи хора, които наричаме Лекари. Хората, които учат цял живот, за да лекуват другите, хората, които по празници вместо да са със семействата си, са на дежурство в болницата и се грижат за малки и големи. На тези хора аз казвам от цялото си сърце едно огромно “БЛАГОДАРЯ!“ Да не спират да дават и спасяват животи. Да бъдат все така отдадени на професията си и да останат така добри хора“, пожелава Деси на екипите на АГО, Неонатология и ОАИЛ. Освен на тях тя благодари и на тези осем кръводарители, които дариха кръв, за да им помогнат в трудния момент.
„Искам да вдъхна надежда на други жени, които предстои да родят. Нека имат вяра в лекарите, че ще положат всички усилия и грижи, за да се появи на бял свят тяхното желано бебе. Нека любовта ви води и не се отказвайте, въпреки трудностите, които ви очакват, защото когато прегърнете вашето слънчице, ще забравите всичко лошо. Обгръщайте своите деца с безкрайна обич. Научете ги да вярват в доброто и никога да не губят надежда, защото и след най-тежките моменти идват щастливите мигове. Тези, които само децата могат да ни донесат,“ завършва своята емоционална история Деси.
Източник и снимки: FB МБАЛ - Пазарджик
.jpg)
