Не е простуда! Острите инфекции на горните дихателни пътища са най-честите заболявания при децата. Те се разпространяват през цялата година, но най-вече през студените месеци. От този факт идва и популярното им наименование "простудни". Това понятие не е правилно, защото простудата е само предразполагащ фактор, а причинителите са вируси (риновируси, аденовируси, RS-вируси) и бактерии (стрептококи, стафилококи, пневмококи) и др. Разпространението на тези инфекции зависи от устойчивостта на организма, възрастта на детето, степента на закаляване и начина на отглеждане. Когато болестотворните “агресори” попаднат в детския организъм, възниква инфекциозен възпалителен процес. Силата на този процес се определя от степента на интоксикацията на детския организъм и тежестта на клиничните прояви.

Кърмачетата имат някои физиологични особености – неразвити тонзили (сливици), незавършена диференциация на носоглътката, несъвършена терморегулация. Тези особености съдействат за преминаването на възпалителния процес от носа към околните меки тъкани и към ушния апарат. При започнал болестен процес кърмачето не винаги реагира с повишена телесна температура. Добре е да запомните, че повишената телесна температура не е най-важният критерий за тежестта на заболяването. Ринит (хрема). Това е най-лекото заболяване, което не пощадява никоя възраст. Ринитът протича със запушен нос или с увеличена секреция от ноздрите, по-често без повишена телесна температура. Детето може да суче по-трудно и да е неспокойно, но общото му състояние е добро. Лечението включва стаен режим, овлажняване на въздуха, освобождаване от секретите, поставяне на физиологичен разтвор в носа и преди всичко хигиеничен живот.

Ринофарингит. Той е по-тежко и сравнително по-често заболяване. Обикновено децата боледуват от него от два до шест пъти годишно. Болното дете е неспокойно поради затрудненото дишане през носа, гласът му е гъгнив. Ако кърмачето заболее, то трудно ще суче, понякога ще се задавя и ще повръща. Секрецията от носа е слузна, но при вторична бактериална суперинфекция – слузно-гноевидна. Често шийните лимфни възли са увеличени до болезнени.
Обикновено по-голямото дете е отпуснато, предпочита да лежи, апетитът му е намален, кожата му е по-бледа и има повишена телесна температура.


Лечението на ринофарингита се провежда с противотемпературни средства. Носът на детето се отпушва чрез капки. Болното може да приема витамини и евентуално антибиотик, ако ги предпише лекуващият лекар. За по-бързото оздравяване детето се оставя на домашен и лек хранителен режим.

Остър тонзилит (ангина). От него боледуват децата в следкърмаческа възраст. Обикновено причинителите са бактерии (най-често стрептококи от група А). Инфекцията може да е първична, но може да придружава друго, по-сериозно заболяване. Характерни за ангината са уголемените зачервени и сочни сливици. Заболяването протича с висока телесна температура, отпадналост, главоболие, болки при гълтане, сухота в гърлото и лош дъх.
Диагнозата се поставя от лекар след преглед и изследване на кръвната картина. Лечението най-често е симптоматично, а при бактериална инфекция и антибиотично.

Хроничен тонзилит. Той засяга предимно децата над 3 год. и е резултат от повтарящи се остри бактериални инфекции с последващо увеличение на лимфната тъкан – сливиците са уголемени с дълбоки вдлъбнатини и разширени съдове. При натиск с щпатула от тях излизат т.нар. "гнойни тапи". Често тези изменения се придружават от продължителна повишена телесна температура. Болното от хроничен тонзилит дете е отпаднало, лесно се уморява, апетитът му е намален, кожата – бледа, то се оплаква от главоболие и болки в ставите, лимфните възли по шията му са увеличени.
Лечението е симптоматично, но задължително включва и антибиотик, предписан от педиатър.

Добре е да знаете

  • От най-ранна възраст системно закалявайте детето.
  • Предпазвайте го от контакти с болни от инфекции в острата им фаза.
  • Заболяемостта е много по-висока сред децата, посещаващи детски заведения, в които групите са по-големи и има условия за разпространение на инфекции.
  • Естественото и пълноценно хранене при кърмачетата повишава значително защитните им сили.
  • Не провеждайте самолечение. Точно поставената от специалист диагноза и правилното лечение предпазват от усложненията, които при децата са чести и протичат тежко.