15 септември винаги носи особена тръпка за всички - не само за децата. За родителите е повод за гордост, вълнение и понякога лека тревога.
С трепет си спомням моя първи 15-ти септември в края на 90-те. Бях облечена с червено костюмче и една голяма червена кордела върху късо подстриганата ми коса (такава беше модата). Сърцето ми щеше да изсочи от вълнение. Притеснявах се от непознатото, новите деца, с които тепърва щях да се запозная. Моята първа учителка.
Бяха ни наредили в редички по класове. И започнаха да ни извикват клас след клас - първо “А” клас, после “Б”…Една позакъсняла учителка побърза да се включи във влизането с нейния клас и леко ме избута, за да мине.
Така, малко преди да дойде моментът да вляза с моя клас, аз се озовах в съседния. Със сълзи на очи се заоглеждах в непознатите лица около мен - вече съвсем никого не познавах. Тогава дойде майка ми, хвана ме за ръка и ме заведе в моята класна стая. Чувствах се някак спасена и щастлива в моето ново начало!
Споделям това днес, вече от гледна точка на родител, защото новото начало е красиво, но и предизвикателно. Затова най-ценният подарък, който можем да дадем на детето си в този ден, е нашата подкрепа, разбиране и спокойствие.
За децата всяка промяна е голямо събитие. Нови приятели, нови правила, нова среда – всичко това може да предизвика радост, но и несигурност. Важно е родителят да признае тези чувства и да покаже, че е нормално да се страхуваш от непознатото. Едно просто „Разбирам те“, придружено с прегъдка може да е най-бързото “успокоително хапче".
Винаги, когато можете - не бързайте. Говорете с децата си, бъдете до тях, когато имат нужда. Разказвайте хубавите си спомени от училище или детската градина. Създайте си ваши ритуали за спокойствие - прегръдка, лека закуска или тайничка бележка в раничката, с която да ги зарадвате.
Не забравяйте да давате пространство на емоциите. И да бъдете съзнателни за своите собствени. Децата усещат нашето настроение. Ако ние сме напрегнати и тревожни, те ще понесат същата тежест. Затова, дори когато сърцето ни трепери, нека покажем увереност и усмивка. Това ще даде на малкия човек усещането, че светът пред него е сигурно място.
15 септември в България никога не е бил само дата в календара. Днес празнуваме вярата в бъдещето. С надежда, че всяко поколение е по-добро от предходното!
Петя Петкова-Пенчева,
Отговорен редактор, “9 месеца”