Андроники Първанова е щастлива майка на момче. Нейната бременност идва изненадващо, но носи със себе си и много вълнение. От света на модата и конкурсите за красота тя поема по нов път – този на майчинството. Какво е усещането да чуеш, че не можеш да износиш бебе и да опровергаеш прогнозата, как се взема решението за раждане със секцио и какво се променя в семейството, когато се появи малкият човек? Приятно четене!
Казвам се Андроники Първанова, на 26 години, от Горна Оряховица. Завърших „Връзки с обществеността“ във Великотърновския университет. Животът ми дълго време беше свързан с мода, сцена и конкурси за красота – имала съм десетки изяви и награди, представяла съм България и на международни форуми. Но с времето, особено след пандемията, постепенно се отдръпнах от този свят и започнах работа като консултант в маркова парфюмерия в родния ми град.
Две години по-късно, в най-неочаквания момент, видях двете чертички на теста за бременност. Емоциите бяха смесени – вълнение и притеснение от новото начало. На 8 януари 2025 г. станах майка за първи път – на момченце, Александър.
Бременността
Имах сравнително лека и спокойна бременност, без сериозни неразположения, освен няколко паник атаки и килограмите, които качих – цели 27. Започнах от 46 кг., а лекар ми беше казал, че при такова тегло не мога да износя бебе. Опровергах прогнозата – износих здраво дете и останах здрава. Проследявах бременността при д-р Мавроди Калейнски във Велико Търново – лекар, който ми оказваше внимание и грижа през цялото време и след раждането.
Раждането
Дълго се чудех къде и как да родя – секцио или естествено. В крайна сметка избрах екипа на болницата в Горна Оряховица. След разговор с главния лекар решихме, че секцио е най-безопасният вариант за мен. На 8 януари, в 8:30 сутринта, Александър проплака за първи път. Никога няма да забравя първия миг, в който го държах в ръцете си – толкова мъничък, че ме беше страх да го прегърна, а в същото време сърцето ми преливаше от любов.
Кърменето
В болницата получих ценна подкрепа и насоки за кърменето. Дори успяха да предотвратят мастит. Вкъщи обаче бебето отказа да засуче и кърмата постепенно намаля. Две седмици по-късно, въпреки усилията ми, прекъснахме кърменето. Това беше тежко за мен, но осъзнах, че любовта и грижата са много по-важни от храненето само по един начин. Важното е бебето да бъде обичано и да расте в спокойствие.
Първите дни у дома
Най-емоционалният момент беше осъзнаването, че вече сме трима. Домът се промени, стана по-уютен. Александър ни научи на повече търпение, уважение и ни превърна в по-силен екип. Партньорът ми беше до мен през цялото време – с обич, грижа и разбиране.
Съвети към бъдещите майки
Изберете партньор, на когото можете да разчитате – подкрепата е безценна.
Грижете се за себе си – приемайте помощ и не се чувствайте виновни. Една отпочинала майка е по-добра за своето дете.
Намерете лекар, който наистина се интересува от вас и можете да му се доверите напълно.
Лично
Искам да споделя и нещо съкровено. Загубих баща си на 21 януари 2021 г. Терминът ми за раждане беше на същата дата през 2025 г. Александър се роди по-рано, но носи същата зодия като баща ми – Козирог. Понякога животът подрежда нещата така, че връзките ни с близките остават живи, дори когато вече не са до нас.
.png)
